България е на първо място в Европа по интерес към дигитални банкови решения

Влиянието на COVID-19 се отрази на честотата и начина на дигитални разплащания, което промени и нагласите на българите и интереса им към приложенията и услугите за мобилно банкиране. Тези, които обмислят преминаването към дигитална банка в близките 12 месеца, са два пъти повече в сравнение с миналата година – от 10% на 26%, при средно 23% за Европа, отчитат в международната технологична компания.

Българите имат и най-силно положително отношение (62%) към новите технологични решения, които са безопасни и улесняват финансовите им операции, като последствие от промените в ежедневието заради коронавируса.

За сравнение, най-нисък е интересът към нови решения в Германия и Нидерландия (35%), като при тях е най-висока удовлетвореността от традиционното банкиране и съществуващите решения за плащане. 17% от германците и 18% от нидерландците са категорични, че не желаят да променят начина на банкиране.

Като допълнителна функционалност, от която биха се възползвали, половината българи посочват единно приложение, което на едно място да показва информация за сметки и спестявания от всичките им банкови акаунти.

Българите са второ място по осведоменост на тема „отворено банкиране“ (Open Banking) – 68%, след Италия – 70%, при преобладаващо ниско ниво на запознатост относно този модел на финансови услуги, посочват от Mastercard.

От проучването се разбира, че 43% от европейците изразяват положителното си отношение към нарастващата роля на дигитализацията, особено по отношение на банкиране и лични финанси, особено след цялостния ръст на дигитализацията във всички сфери на живот под влиянието на COVID-19 – дигитално общуване с близките, онлайн пазаруване и безконтактни плащания.

През тази година двама от всеки пет европейци правят повече финансови трансакции онлайн или чрез приложения и това им носи улеснение и сигурност. Най-новото проучване на Mastercard разкрива, че през тази година се наблюдава цялостен по-голям фокус върху достъпността и гъвкавостта на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания, в сравнение с миналата година, когато на преден план са били спестяването на време и простотата на същите решения. Това може да се дължи на променящите се приоритети вследствие на пандемията – сега европейците възлагат по-голяма тежест на достъпността, особеностите на начина на живот и ефективността на разходите, спрямо 2019 г.

„Ситуацията около COVID-19 ускори процесите – много неща, които биха отнели години, се случиха в рамките на месеци. За кратък период от време много дейности преминаха в електронна среда, просто защото нямаше друг начин – говорим и за бизнеси, и за нашия личен живот. Това проучване отличава страната ни, като фактор в развитието на финтех сектора в Европа. Вярвам, че това се дължи на бързо напредващите технологични компании, желанието на банките да предоставят най-добрата услуга на своите клиенти и доброто партньорството между всички тази екосистема“, сподели Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.

Паралелно с всепризнато нарастващата роля на дигитализацията, европейците все още се отнасят положително към традиционните банки и финансови институции, като четири от всеки пет от тях вярват, че физическите банки ще съществуват и след десет години. В България това е особено силно изразено, като страната дава най-висок процент – 91% българи споделят мнението, че традиционните банки ще присъстват в страната ни и след десетилетие.

Като ключови предимства на решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания европейците изтъкват, че: спестяват време (63%), лесни са за употреба (57%) и са подходящи за начина им на живот – мобилни, динамични, забавни и гъвкави (33%).

В нашата страна 98% биха обмислили използване на дигитални банкови решения: 44%, заради сигурността; 37%, заради удобството; 34%, заради по-ниски такси и привилегии.

Що се отнася до бъдещето на банките - „банки без клон“, интересът към изцяло дигитални банки се увеличава, като склонността на европейците да ги използват нараства от 19% на 28% тази година спрямо миналата. Безопасността и сигурността на дигиталните банкови решения вече са с намаляваща тежест за европейците (51% през 2020 г., спрямо 67% през 2019 г.), а същевременно се повишава интересът към отстъпки и ниските разходи (33% през тази година, спрямо 28% през миналата).

За сметка на силно положителното отношение към нововъведенията като цяло, европейците показват ниско ниво на запознатост относно решенията около отворено банкиране (open banking), които Европейските регулатори прилагат в последните години. Това ще позволи на трети страни да достъпват информация за банкови сметки и разплащания, след изрично упълномощаване от страна на потребителя, което ще създаде по-добро клиентско изживяване и по-лесно и бързо преминаване от един на друг доставчик на финансови услуги.

40% от европейците не са запознати с тези решения, като при българите този процент е 32%. Като цяло, 68% от българите са чули за промените, 26% от тях се определят като добре запознати с темата, а 43% признават, че въпреки че са осведомени, не са запознати в дълбочина.

„За момента най-напреднали от гледна точна на open banking са Англия и пазарите в Европа, които се развиват най-бързо – Франция, Италия и Полша. Това, което се очаква в България в тази посока, е че няколко банки разработват продукти, които се планира да стартират през 2021 г., съобщи Найден Маречков, директор “Развитие на продукти“ в  Mastercard.

Той поясни, че те ще бъдат фокусирани основно върху account aggregation – крайните клиенти ще получат възможност да добавят на едно място акаунтите от различни банки.

„Два от проектите в България се фокусират и върху възможността сами да определяме бюджетни рамки на база продуктовите категории, за които харчим през месеца“, поясни експертът.

Проучването за дигиталното банкиране на Mastercard е проведено в периода от 18 до 27 септември сред 9605 граждани над 18 години в 12 държави в Европа: Германия, Нидерландия, Франция, Италия, Унгария, Ирландия, Испания, Обединеното кралство, Швейцария, Полша, България и Русия.