Неравномерното възстановяване между секторите и страните увеличава рисковете от фрагментация, предупреди вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос на откриването на 23-та Европейска финансова седмица във Франкфурт.
Пандемичната криза оказа голям натиск върху икономическата активност, като растежът в еврозоната се очаква да спадне с малко по-малко от 8% през 2020 г. Въпреки че постепенното облекчаване на мерките за социално дистанциране създаде силен скок в икономическата активност през третото тримесечие, това възстановяването започна да губи скорост. По-строгите ограничителни мерки, приети наскоро в цяла Европа, тежат върху текущия растеж. Тъй като бъдещият път на пандемията е много неясен, рисковете очевидно са големи. Икономическата несигурност се увеличава от геополитически рискове, като например възможността за Brexit без сделка. Въпреки че въздействието му върху икономиката на еврозоната трябва да бъде ограничено, такъв резултат може да усили макрофинансовите рискове за икономическите перспективи в еврозоната. В същото време новините за потенциална ваксина насърчава надеждата за по-бързо връщане към нивата на предпандемичен растеж, заяви Де Гиндос.
По думите му тежестта от пандемията варира значително в страните и по сектори от еврозоната, което води до неравномерно икономическо развитие и различни скорости на възстановяване. Страните, по-силно засегнати от коронавирусната криза и свързаните с нея мерки за ограничаване, претърпяха най-силен спад в икономическата активност през първата половина на 2020 г. И прогнозите за растеж за 2020 г. също сочат към увеличаване на различията в еврозоната. Неотдавнашните европейски инициативи трябва да помогнат за осигуряване на по-широкообхватно икономическо възстановяване в различни юрисдикции, като се избегне икономическата и финансова фрагментация, която наблюдавахме по време на кризата с държавния дълг в еврозоната, вицепрезидентът на ЕЦБ.
Той обясни още, че икономическото въздействие на пандемията е силно изкривено на секторно ниво. Потребителите възприемат по-предпазливо поведение и неотдавнашното затягане на ограниченията е насочено по-специално към сектора на услугите, включително хотели и ресторанти, изкуства и развлечения, туризъм и пътувания. В резултат на това загубите на продукция и очакваното възстановяване ще бъдат значително по-неравномерни в отделните сектори, отколкото в предишни кризи.
Пандемията засили съществуващите слабости във финансовата система на еврозоната
Фискалната подкрепа изигра ключова роля за смекчаване на въздействието на пандемията върху икономиката и запазване на производствения капацитет. Очаква се обаче корпоративните фалити да се увеличат през 2021 г. Кредитният риск се е увеличил по-специално за малки и средни предприятия тъй като те са по-зависими от банковото финансиране, отколкото големите фирми. Преждевременното оттегляне на схемите за гарантиране на заеми може да накара банките да затегнат кредитните стандарти. Луис де Гиндос предупреди, че това би довело до кредитна криза за нефинансовите корпорации и до рязко нарастване на неизпълнението на задълженията на компаниите.
Той изтъкна и друга последица от кризата - пандемията повлия и на перспективите за дългосрочна рентабилност на банките в еврозоната, като намали техните оценки. От около 6% през февруари тази година, средната възвръщаемост на собствения капитал на банките в еврозоната е спаднала до малко над 2% до юни. Спадът в рентабилността се дължи главно на по-високите провизии за загуби по заеми и по-слабия капацитет за генериране на доходи, свързан с продължаващото компресиране на лихвените маржове. В бъдеще се очаква рентабилността на банките да остане слаба и да не се възстанови до нивата преди пандемията преди 2022 г.
Необслужваните заеми вероятно ще представляват допълнително предизвикателство за рентабилността на банките.
Банкерът открои и небанковия финансов сектор, който продължава да бъде важен източник на финансиране за компаниите и по този начин спомага за подпомагане на икономическото възстановяване.
В същото време инвестиционните фондове претърпяха отливи с мащаб, последно видян по време на световната финансова криза. Това спря само след като ЕЦБ стартира своята пандемична програма за спешни покупки (PEPP). PEPP наистина се оказа повратна точка на финансовите пазари, заяви Де Гиндос.
Съображения на политиката за банковия сектор
От март 2020 г. европейските и националните власти предприеха бързи и извънредни политически мерки за справяне с въздействието на пандемията върху банковия сектор в еврозоната. Благодарение на тази бърза политическа реакция, съчетана с въведените мощни мерки за фискална и парична подкрепа и по-силните капиталови позиции, които банките са изградили след глобалната финансова криза, банките допринесоха за поглъщане на шока от пандемията, заяви вицепрезидентът на ЕЦБ.
Гледайки напред, той изтъкна, че ще бъде от съществено значение банките да са готови да използват наличните капиталови буфери, за да поемат загубите без прекомерно намаляване на задлъжнялостта. В средносрочен план е желателно ребалансиране между структурни и циклични капиталови изисквания.
Той предупреди, че не трябва да изпускаме от поглед ключовите структурни слабости в европейския банков сектор, които са били очевидни дори преди кризата да настъпи. От доста време насам оценките на европейските банки са подложени на много ниска рентабилност, причинена от свръхкапацитет, ограничена диверсификация на приходите и ниска ефективност на разходите. Необходимостта от справяне с тези структурни въпроси сега е по-спешна от всякога, категоричен беше финансистът.
Въпреки че банките засилиха усилията за намаляване на разходите вследствие на пандемията, те трябва да настояват още по-силно за по-голяма ефективност на разходите. Консолидацията чрез сливания и придобивания е друг потенциален път за намаляване на свръхкапацитета в сектора. Планираните вътрешни сливания в някои страни са обнадеждаващ знак в това отношение, смята той.