Brexit може да е твърде закъснял, за да спаси британските рибари

39-годишният мъж споделя, че иска да прекара живота си в индустрията, въпреки че бизнесът може да е предизвикателен, не на последно място и заради намирането на служители в град, в който традицията хората да работят в риболовната индустрия поколения наред е нарушена. Към момента в Midland работят петима транжори на риба от България, отбелязва Хейтън. Риболов

Неговият баща Кен Хейтън, който е съсобственик на Midland, дава безцеремонна оценка на вероятния изход от настоящата задънена улица. „Французите ще действат, така както винаги са го правели – ще изгорят някоя и друга гума и ще разхвърлят долнокачествена риба навсякъде, докато постигнат своето“, казва 60-годишният мъж.

Преговорите с ЕС бяха възобновени тази седмица с цел постигане на търговско споразумение до средата на идния месец. Остават двете най-големи препятствия – как да се гарантира, че компаниите ще имат еднакви правила на играта и кой ще получи достъп до британските води.

Британското правителство заяви, че правата за риболов автоматично ще се върнат под британски контрол, а преговарящите се стремят към отделно рамково споразумение, сходно с това, което Норвегия има с ЕС. „За първи път от над 40 години ще бъдем свободни да решаваме кой може да навлиза в нашите води и при какви условия“, съобщи министерството на околната среда, храните и селските въпроси в комюнике.

Каквото и да се случи, преструктурирането на риболовните квоти ще бъде проблематично, смята Кен Хейтън. Ако Великобритания успее да си върне пълния контрол върху водите си, системата ще трябва да бъде разрушена, за да може квотите да се преразпределят.

В доклад, внесен в британския парламент през 2018 г., екологичната група Грийнпийс съобщи, че според разследване над една трета от британските риболовни квоти се контролират от пет семейства, като половината от английските квоти в крайна сметка са държани от холандци, исландци и испанци.

Анди Ричис, който оглавява асоциацията на търговците на риба във Флийтууд, казва, че правителството трябва да положи повече усилия за гарантирането, че рибата, която се озовава на британски пристанища, е продавана чрез местни търгове, а не се изнася за континента без никаква полза за британската икономика.

„Ако можем да получим контрол върху цялата риба, която преминава през пристанищата ни, всички останали ще получат парче от ябълката. Няма да си върнем корабите, но индустрията ще е много по-силна“, казва 59-годишният Ричис.

Бившият рибар от Флийтууд Томи Уотсън, който излязъл в морето за първи път през 1957 г. на 15-годишна възраст, казва, че британската флотилия може да бъде изградена отново, ако Джонсън запази хладнокръвие в преговорите за Brexit и е готов да инвестира в индустрията. Риболов

Ветеранът от Войната за треска казва, че Великобритания може да се поучи от стария си съперник. Исландия заплаши да излезе от НАТО, както и да разкъса мрежите на чуждестранни риболовни кораби и да подложи на обстрел предната им част, толкова решена била страната да гарантира рибните си запаси.

„Никога не е твърде късно“, казва 78-годишният Уотсън. „Правителството ще трябва да стимулира ново поколение рибари, но това може да се направи. Основното е, че британската флотилия трябва да улавя повече от собствената ни риба“, смята той.

Обратно на кея Рийдър казва, че пребоядисването на Albion трябва не само да помогне на 65-годишния кораб да издържи на зимата, но и да му позволи да го продаде, след като поднови сертификата му за безопасност след три месеца. Рибар по професия, той напуснал индустрията, за да работи на строежи, след което се върнал преди четири години, но твърди, че това вероятно е било грешка. Риболов

„Когато за първи път излязох в морето, тук имаше 70 кораба. Те се движеха в дълга процесия. Сега заниманието може да е много самотно, а понякога и доста страховито, когато водата се обърне и не се вижда друг кораб“, споделя Рийдър.

Последният риболовен кораб, излязъл от завод във Флийтууд, 40-метровият Jacinta, се развалил тази година, след като преди това служел като музей, а единствените плавателни съдове, закотвени до Albion днес, са няколко кораба за улов на миди, които след това се изпращат за Китай.

Споразумение за Brexit, което е по-щедро към британските рибари, може да помогне на Рийдър да продаде кораба си за 60 хил. паунда благодарение на лиценза, който върви с него. „Това е моята пенсия“, казва той.