В последните години сметката за внос на енергийни ресурси расте, но разпространението на коронавируса е напът да обърне тенденцията. През 2018 година ЕС е платил 331 млрд. евро за внос, показват данните в доклада на Европейската комисия (ЕК) за състоянието на Енергийния съюз.
През 2019 година цените на изкопаемите ресурси намаляха, а през 2020 година заради пандемията съвсем се сринаха и това ще се отрази благоприятно върху сметките на общността. Допълнително намаляването на икономическата активност свива и потреблението на енергийни източници.
Разбира се, това е временно явление, но забавянето на световната икономика ще държи под натиск цените на енергийните продукти. Според повечето анализатори ще отнеме месеци и дори години, за да бъда възстановени нивата отпреди пандемията.
Справка в енергийния баланс, изготвен от Евростат, показва, че през 2018 година страните внасят 55% от необходимите енергийни ресурси, а основен източник е Русия с 42% от общия внос на въглища, 40% на природен газ и 30% на петрол в страните от общността.
През 2013 година ЕС постави рекорд, плащайки 400 млрд. евро за внос на енергийните ресурси.
С вноса на над половината от необходимата енергия общността е поставена на заплахи от волатилността на международните пазари.
Затова и сред целите на Енергийния съюз е създаването на общ енергиен пазар, който да гарантира сигурността на доставките и да промотира принципа на солидарността между страните. В прегледа на свършеното досега се отбелязва известен напредък в тази насока.