От политиците зависи какво ще бъде третото действие на коронавирусната трагедия

Кризата с коронавируса е трагедия в три действия. Първото беше безпрецедентното икономическо свиване, след като светът спря от март до май. Второто действие бе бързото възстановяване, след като страните започнаха да се отварят отново от края на май до юли. Сега сме в третия акт - дълъг и труден път за връщане на икономиките там, където бяха в началото на годината, пише за Financial Times Мегън Грийн от Harvard Kennedy School.

Международната организация на труда изчислява, че през последното тримесечие на тази година светът ще загуби работни часове, еквивалентни на 245 милиона работни места на пълен работен ден. Много малки предприятия затвориха по време на карантината. Още повече откриха след отварянето, че вече не са жизнеспособни. Дори мултинационални корпорации, като Disney, Royal Dutch Shell, Continental, Allstate и Raytheon, обявяват съкращения на персонал.

Малко сектори страдат повече от въздушните пътувания. Международната асоциация в сектора, която представлява 290 превозвача, очаква трафикът да се възстанови най-рано през 2024 г. Глобалните авиокомпании, сред които Lufthansa и Cathay Pacific, вече са съкратили повече от 400 000 работни места. American Airlines и United Airlines започнаха да пращат в принудителен отпуск още десетки хиляди, след като правителствената помощ изтече.

С преструктурирането или окончателното прекратяване на фирмите временните съкращения намаляват, а постоянната безработица нараства. През април близо 80 на сто от изчезналите работни места в САЩ бяха класифицирани като временно загубени, а само 8,5 на сто като постоянно. До септември това съотношение се промени на 35 към 30 процента, като останалите бяха онези, чиито временна заетост бе приключила. За окончателно освободените работници ще бъде много по-трудно да намерят нови позиции, особено ако трябва да се преквалифицират.

Според данните за заетостта през септември, 2,4 милиона американци се считат за дългосрочно безработни (без работа в продължение на поне 27 седмици), като още близо 5 милиона са напът да се присъединят към тях през следващите два месеца. Изследванията показват, че дългосрочната безработица засяга перспективите за заетост, както и бъдещото заплащане - такива работници имат повече проблеми с намирането на работа, а и изкарват и харчат по-малко, след като открият такава.

Личните доходи в САЩ се понижиха с 2,7% през август, тъй като обезщетенията изтекоха в края на юли. Потребителските разходи през август се покачиха с 1%, най-малко от април насам. Същевременно вирусът не е изчезнал. Новата му вълна накара някои държави отново да наложат ограничения, които ще тежат върху растежа. Френската статистика снижи прогнозата си за ръста на БВП през това тримесечие до нула от 1%. Услугите се свиха през септември във Франция, Испания и Италия и едва се покачиха в Германия.

Политиците все още могат да променят третото действие от коронавирусната трагедия. Единственият начин да го направят по-кратко и не толкова тежко е чрез допълнителна фискална помощ. Но засега това изглежда малко вероятно. В САЩ президентът Доналд Тръмп отложи становището си относно нови фискални стимули за след изборите през ноември. Държавната схема за поемане на 80% от заплатата на временно освободените работници във Великобритания приключва този месец. Замяната й изисква от предприятията да плащат премия за достъп до държавната субсидия, като анализатори казват, че тази година може да бъдат загубени още 1 милион работни места. В Германия предстоят федерални избори през следващата година, което може да охлади ентусиазма за още публични разходи. Фондът за възстановяване на ЕС в подкрепа на мерките срещу пандемията може да се забави поради разногласия относно гаранциите за правилното изразходване на парите.

На фона на гаснещото икономическо възстановяване политиците трябва да спрат да чакат зад кулисите и да пренапишат края на коронавирусната трагедия.