Правозащитни организации като Amnesty International и Oxfam обвиняват гръцкото правителство, че дава откази и принуждава хората да излязат от гръцката територия - нещо, което противоречи на международното право. Появиха се десетки видеоклипове, в които се вижда, че гръцката брегова охрана избутва лодки, пълни с търсещи убежище, обратно в турски води.
Съществуват и многобройни съобщения за извънсъдебни депортации - описани като „достоверни“ от агенцията за бежанци на ООН UNHCR, при които гръцките власти събират лица, търсещи убежище, живеещи в страната, и принудително ги изгонват през сухопътната граница с Турция.
В отворено писмо до парламента 29 неправителствени организации призовават гръцките законодатели да разследват доклади за незаконни отблъсквания по сухопътните и морските граници на страната. Митаракис отрича да е имало такива случаи, като добавя, че благодарение на гръцката брегова охрана тази година има особено малък брой човешки жертви.
„Гърция охранява границите си решително и с абсолютно уважение към международното и европейското право. Няма отблъсквания. Успяхме да намалим потоците благодарение на постоянното присъствие на гръцката брегова охрана и гръцкия флот в морето, ясно показвайки, че страната има граници“, коментира той, като допълва, че операциите са „въпрос на национална сигурност“.
Миналата седмица гръцките власти заявиха, че на 33 служители от четири международни неправителствени организации, опериращи в Лесбос, и двама мигранти без документи, за които се твърди, че са помогнали на хора да стигнат до Гърция, ще им бъдат повдигнати обвинения, включително и за управление на престъпна организация и шпионаж. Лицата, които не са посочени, са от Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Норвегия и България. Две от разследваните НПО са базирани в Берлин.
Въпреки продължаващото наказателно разследване, Митаракис дава безкомпромисен отговор на въпрос за случая. „Неправителствените организации, които общуват с Турция и координират как лодка ще стигне до гръцките острови, не могат да се считат за предлагащи помощ, те са група за трафик на хора“, казва той.
Гърция получава критики и за пренаселените бежански лагери по островите и лошите битови условия в тях. Това предизвиква и обвинения в умишлена политика за възпиране на бъдещите пристигащи. Атина също е подложена на обстрел от групи за помощ за използването на пандемията като оправдание за ефективно задържане на хора в лагерите. Докато в началото на май Атина облекчи ограниченията за движение на гръцки граждани, тя ги запази на място за бежанци и налага строги лагерни карантини при потвърждение на коронавирус.
Хиляди търсещи убежище са настанени в пренаселени лагери на гръцките острови близо до Турция. Лесбос е домакин на най-голям брой, като само в неговия лагер Мория живеят приблизително 13 000 души при капацитет от 3 000. В лагера на о. Самос живеят около 5 000 души при капацитет от около 1 000, в Хиос са около 4 000 при капацитет от също малко под 1 000. В лагерите на о. Кос и Лерос превишението на капацитета все още е малко.
След опустошителен пожар в лагера за бежанци Мория миналия месец, за който се смята, че е започнал като протест срещу лошите условия, на Лесбос е създаден временен приют за настаняване на търсещи убежище, но условията са далеч от идеалните и все още липсва течаща вода. Стотици хора спят заедно в големи палатки, което прави социалното дистанциране невъзможно. През последните седмици бяха потвърдени стотици случаи на коронавирус в лагерите за бежанци на Лесбос и Самос.
„Фактът, че от началото на кризата до днес имаме само един починал от коронавирус от 95 000 търсещи убежище показва, че всички тези сценарии за предстоящо масово унищожение не са достоверни. Това означава, че политиката, която следваме и която има различни параметри, дава резултати“, коментира Митаракис.
Той допълва, че целта е всички мигранти да се изселят от островите до Великден догодина при условие, че няма сериозен ръст на пристигащите.