Как ЕС иска да трансформира глобалния пазар на зелени облигации?

Еврозоната оформя стандартите за емитиране на зелени облигации - ход, който може да стимулира бързо разрастващия се пазар на стойност близо 1 трлн. долара.

Четирите месеца на консултации на Европейската комисия (ЕК) със застрахователни компании, представители на академичните среди и други заинтересовани приключиха миналата седмица, като тяхната цел е да се постигне яснота до следващата година кои проекти наистина ще се смятат за „зелени“, когато се стигне до финансиране с подобен дълг, пише Bloomberg. 

Това е необходимо да се направи, тъй като Европейският съюз (ЕС) планира да издаде толкова зелени облигации, колкото светът е успял да емитира през миналата година, а рискът от „зелено изпиране“ се увеличава на фона на усилията да се ускори нарастващото търсене на такъв тип финанси.

„Широко приетият стандарт е добър за всеки финансов пазар,“ смята Ричард Густард, ръководител Търговия с ценни книжа в Европа в JPMorgan Chase & Co.

ЕС трябва да създаде рамка, преди да започне да предлага планираните 225 млрд. евро зелени ценни книжа. Въпреки че късно се включва в играта, тъй като правителствата и компаниите вече продадоха рекорден размер дълг през миналия месец, блокът ще бъде най-големият емитент.

зелени

Зелено изпиране

Зелените облигации се дефинират чрез постъпленията, които са обособени единствено за екологични проекти, но в Европа се води дебат дали това трябва да включва инвестиции в ядрената индустрия. Що се отнася до корпоративните облигации, загрижеността относно стандартите беше изразена още през 2017 г., когато испанската петролна компания Repsol SA стана първия голям представител на сектора, който продаде такива книжа.

Появи се въпросът за „зеленото изпиране“, който постави под съмнение екологичния етикет на зелените начинания на компаниите, които целят да получат достъп до финанси чрез зелени облигации, без реално да покриват изискванията за екологосъобразност. Именно поради тази причина Банката за международни разплащания препоръчва да се оценят самите компании.

„Рискът от зелено изпиране съществува, докато тази таксономия стане напълно оперативна“, смята Имоген Бакра, европейски стратег за лихвените проценти в NatWest Markets Plc. Според него Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще обръща голямо внимание, като се има предвид нейния собствен ангажимент за закупуване на зелени активи.

Въпреки че това може да е по-голям проблем за развиващите се пазари, отколкото за Европа, където облигациите на Швеция са оценени като „тъмнозелени“, блокът е изправен пред предизвикателства като това да изостави въглищата. Нидерландската инвеститорска компания NN Investment Partners заяви миналия месец, че е изоставила своите притежания на зелени облигации в Полша, позовавайки се на неясната политика в областта на климата от страна на най-зависимата от въглищата държава в ЕС.

Това подчертава необходимостта от поставянето на стандарти в индустрията. Въпреки че докладът на техническа експертна група на ЕС от миналата година препоръчва всички критерии да бъдат доброволни, за да се стартира, Густард от JPMorgan смята, че подобни стандарти за търговия със суапове за кредитно неизпълнение „революционизират“ тези пазари.

Според него зелените облигации могат да се увеличават експоненциално, ако насоките бъдат широко приети.