Дания иска банките и богатите да плащат за новата й програма за ранно пенсиониране

Датското правителство, начело със Социалдемократическата партия, предизвика недоволството на финансовата индустрия в страната с предложението си за допълнително данъчно облагане в общ размер на 3 млрд. крони (480 млн. долара). Мярката трябва да финансира плана за по-ранно пенсиониране на близо 40 000 души.

Планът на правителството включва целеви корпоративен данък върху банките и пенсионните фондове, както и по-високи налози за най-богатите инвеститори върху възвръщаемостта от пазарните им инвестиции. Това заяви премиерът Мете Фредриксен пред репортери във вторник, цитирана от Bloomberg.

Новото данъчно облагане, което трябва да влезе в сила през 2023 г., сега трябва да бъде одобрено и от парламента.

Правителството посочи, че с предложението си се надява да отговори на дисбаланса от пенсионната реформа в страната, започнала през 2006 г., при която възрастта за пенсиониране бе увеличена на 67 години.

От правото на по-ранно пенсиониране ще се възползват хора на възраст от поне 61 г., които са прекарали между 42 и 44 години на трудовия пазар – категория, в която правителството очаква да влязат 38 000 души до 2022 г., съобщава Ройтерс.

Идеята за даване на право на ранно пенсиониране за граждани, които имат особено натоварващи професии, беше едно от основните предизборни обещания на социалдемократите на Фредериксен. Премиерът се надява да се възползва от високото си одобрение след относително успешното си овладяване на коронавирусната криза в страната.

„Не мога да си представя, че това няма да получи мнозинство в парламента“, коментира тя по време на пресконференция.

Противници на мярката обаче не липсват от датския финансов сектор, който всяка година е обект на данъци в размер на 1,5 млрд. крони.

„Политиците не могат да наложат такива големи данъци върху финансовата индустрия и да очакват ние да прехвърлим сметката на клиентите“, твърди Биргер Крог Нилсен, главен финансов директор на Jyske Bank A/S.

Според банковата асоциация в страната нейните членове са принудени да финансират политически реформи, които нямат много общо с тяхната индустрия.

Нещо повече – планът „прави по-трудно за финансовата индустрия да подкрепи растежа и заетостта“, заяви ръководителят на Finans Danmark Улрик Нодгаард.