Ердоган разчита на бързо възстановяване, докато Турция харчи резервите си

Скъпа операция

В краткосрочен план мерките за контролиране на лирата работят. Обезценяването на валутата с 15% спрямо долара тази година означава, че тя се е справила по-добре спрямо сравними валути като южноафриканския ранд и бразилския реал. Опитът за стабилизирането й обаче е на огромна цена. Goldman Sachs счита, че централната банка е инвестирала 65 млрд. долара в подкрепа на валутата само тази година.

Намесите намалиха значително вече ниските резерви на Турция. Брутните резерви с чуждестранна валута са намалели с 13 млрд. долара от началото на годината до 93 млрд. долара. Цифрата, която включва и около 50 млрд. долара пари на заем, покрива малко над половината от дълга в чуждестранна валута на страната, който трябва да бъде подновен през идните 12 месеца.

За да подкрепи валутата, централната банка разчита на сложен механизъм, който заема от спестяванията в чуждестранна валута от 230 млрд. долара на турските граждани, държани в банки в страната.

В резултат на това нетните резерви сега са на дълбоко отрицателна територия. Нетните чуждестранни активи, които са основен показател за нетните резерви, са на минус 41 млрд. долара в края на юни, сочат данни на Goldman Sachs.
Някои анализатори смятат, че системата може да функционира, докато спестяващите хора в Турция не изтеглят масово парите си от банките. „Теоретично няма ограничение, ако централната банка приеме, че е на силно негативна позиция“, казва турски банкер.

Но ерозията тревожи много наблюдатели. „Намираме се в положение, при което няма резерви и централната банка харчи резерви, които е заела от банките“, казва Мая Сенуси, старши икономист в консултантската компания Oxford Economics. „Системата изпитва доларов дефицит. Не казвам, че ще има криза в непосредствено бъдеще, но опитът на други страни, да вземем да пример Ливан, показва, че дефицитите стават проблем, ако банките изискват доларите им да изпълняват собствените им задължения“, допълва тя.

Централната банка винаги е настоявала, че инвеститорите трябва да гледат брутните, а не нетните данни и твърди, че има достатъчно средства за да покрива задълженията на страната по обслужването на дълга в чуждестранна валута.
На пресконференция миналата седмица гуверньорът Мурат Уйсал призна, че има някои „колебания“ в резервите, но заяви, че очаква те да се възстановят през второто полугодие на тази година с ръста на туризма и други износни сектори. Той допълни, че банката работи с допускането, че няма да има втора вълна на коронавирус.

До този момент турските банки и корпорации пренебрегват предупрежденията, че може да не изплатят дълга си от 170 млрд. долара, чийто падеж настъпва през идните 12 месеца.

Но те са изправени пред нов ръст на изплащането на чуждестранен дълг през октомври, съвпадащ с обратното броене преди президентските избори в САЩ, които може да предизвикат нова волатилност на пазара. Брад Сетсър, старши съдружник в Съвета за външни отношения във Вашингтон, казва, че дори малък спад на лихвите по рефинансиране на страната може да намали брутните резерви до „наистина критични нива“.

Път за изход

Но Турция може да успее да намери път в трудния период без пълномащабна криза с разплащанията. Има някои добри новини за туристическата индустрия през последните седмици, след като Великобритания даде зелена светлина на британците да пътуват до Турция. Русия, която е друг ключов източник на  посетители, трябваше да възобнови полети от 1 август.

Някои анализатори като рейтинговата агенция Standard & Poor’s, очакват кредитният бум в Турция и свързаните с него рискове, да намалее. Според други страховете, че последния ръст на кредитирането ще стимулира огромен дефицит по текущата сметка са преувеличени, защото голяма част от парите ще отидат да запазване на компаниите и домакинствата над водата, а не за стимулиране на търсенето на вносни материали и стоки.

В по-широк план Ердоган винаги е бил късметлия през 18-те си години начело на Турция. По-бързо от очакванията глобално възстановяване от COVID-19 с рязък скок на търговията и туризма може да помогне за запълване на изтъняващите резерви преди те да достигнат критични нива.

Но някои анализатори смятат, че турският президент и зет му насилват късмета си с необичайната си икономическа политика. Сетсер, който е експерт по разплащателни кризи, казва, че Турция се доближава до „класическа финансова криза от първо поколение на нововъзникващ пазар. „Мисля, че ако Турция продължи сегашния си път, ще дойде момент, когато правителството ще бъде принудено да позволи обезценяване на валутния курс“, допълва той.

Някои чуждестранни инвеститори се безпокоят, че ако има рязък спад на валутата, властите може да прибегнат до строг контрол върху капиталите, перспектива, която Албайрак многократно изключи.

Ортодоксалното решение ще бъде повишаване на лихвите. Но Ердоган, който преди време определи високите лихви като „майката и бащата на всички злини“, може да не пожелае да тръгне по този път, както направи в миналото.

„В крайна сметка, ако Турция иска да запази валутния курс, трябва да има корекция на политиката в страната – намаляване на кредитирането, по-високи лихви, които стабилизират търсенето на лири и връщат баланса на текущата сметка“, смята Сетсер.

„Въпросът е дали Турция може да направи тази корекция, след като тя е против предпочитанията на президента и при по-ниски нива на резервите, отколкото в миналото“, допълва той.