Ердоган разчита на бързо възстановяване, докато Турция харчи резервите си

План за компенсация

В хотела в Мармарис Тугай опитва да запази оптимизма си. Но дори хотелът да отвори през идните седмици, той се надява най-много на заетост от 30% до 40%. Обичайните клиенти са британци и други европейци над 50 години, много от които не са склонни да възобновят пътуванията в чужбина на фона на засилването на притесненията от нов ръст на коронавируса в Европа. Самата Турция, която е регистрирала около 230 хил. случая на COVID-19 и 5600 починали, отчита по около 900 нови случая дневно.

„За нашия хотел всичко зависи от това дали пазарите, хората на определена възраст ще поемат риска да пътуват“, казва Тугай.

Ударът за неговия сектор е жизненоважна част от проблемите, пред които е изправена Турция. Приходите от туризъм са важен източник на чуждестранна валута за страната, която разчита на големи чуждестранни капитали, за да финансира растежа и да запълни хроничния си търговски дефицит. Около 45 млн. чуждестранни посетители помогнаха за генерирането на приходи от 34,5 млрд. долара от туризъм миналата година. Но броят на пристигащите намаля със 75% през първите шест месеца на годината. През юни спадът беше с 96 на сто.

„В обичайно време печелим по 1000 евро на ден. Сега имаме приходи от 10-20 евро“, казва собственик на магазин, продаващ плажно облекло и дрехи на туристи в турския курортен град Лара, пожелал да остане анонимен.

Това не се случва. През последните месеци Турция регистрира голям дефицит по текущата сметка – за първите пет месеца на годината той е близо 17 млрд. долара. Прогнозите са цялата година варират значително, но Barclays очаква дефицит от 30 млрд. долара, около 4% от БВП.

Проблемите от срива на износа се допълват от големия кредитен бум, който започна преди коронавирусът да обхване света и сега е основен инструмент за изваждане на Турция от пандемията.

Международни анализатори очакват брутният вътрешен продукт на Турция да се свие с 4,3% тази година според допитване на Consensus Economics, докато властите в страната смятат, че той ще отбележи силен ръст, който ще доведе до растеж за цялата година.

За постигане на тази цел те отново се насочиха към кредитирането. Централната банка намали основния лихвен процент до 15,75 процентни пункта през последните 12 месеца. Банките са стимулирани да пристъпят към широко кредитиране на бизнеса и на потребителите.

Отпуснатите кредити са нагоре с 24% на годишна основа, най-високото ниво от 2013 г. насам, сочат данните на Barclays. „Това наистина е много в сравнение с предишни години“, отбелязва Брукс.

Според него ръстът на кредитирането „стимулира вътрешното търсене, което подкрепя вноса и поддържа висок дефицита по текущата сметка“. „В крайна сметка жертва на всичко това е лирата“, допълва той.

При такъв сценарий едно от решенията за страната е да позволи на валутата си да изгуби стойност. Обезценяването е като шоков абсорбатор и осигурява естествена спирачка за дефицита по текущата сметка, като прави вноса по-скъп, а износа – по-конкурентен.

Но вероятно белязан от драматичните събития от 2018 г., когато беше поел новия си пост като финансов министър само преди няколко седмици, Албайрак се противопоставя на този подход. Лирата за кратко достигна рекордно дъно спрямо долара в началото на май. Налагайки ограничения на търговията с чуждестранна валута и продавайки десетки милиарди долара на открития пазар чрез държавните банки на страната, властите помогнаха да връщането на лирата към растеж, след което седмици наред запазиха курса й напълно стабилен преди колебанията през последно време.

Централната банка винаги е отричала, че цели конкретни нива на лирата. Но огромното мнозинство от икономисти и анализатори смята, че тя на практика се стреми да защити валутен борд.

Друг начин за справяне с дефицита по текущата сметка е привличането на чуждестранни инвестиции, включително „горещи пари“ за трилиони долара, контролирани от портфолио мениджъри в глобални компании за управление на активи.

Но през миналата година редица мерки, целящи предотвратяване на „манипулацията“, тревожат чуждестранни инвеститори и дори накараха компанията MSCI да предупреди, че Турция може да бъде понижена до статут на „граничен пазар“. В съчетание с негативните лихвени проценти тези фактори отблъскват международния капитал.

Чуждестранното участие на турския облигационен пазар е намаляло до рекордно дъно от едва 4% в средата на юли спрямо връхната точка от 28% през 2013 г.