Дивидентите не са мъртви, но инвестиционните стратегии се нуждаят от промяна

Към положителните страни. Първата е, че Covid-19 просто ускори неизбежното: така или иначе идваха съкращения. В повечето рецесии компаниите се опитват да намалят дивидентите с по-малко, отколкото спадат печалбите (за да накарат акционерите да ги мразят по-малко). Този път те използваха коронавирусната криза, за да направят повече.

Това оставя лош вкус сега, имайки предвид колко важни са дивидентите: извадете ги от 10-годишната възвръщаемост на FTSE 100 и тя пада от 75% до направо жалките 20%. Но ако вирусът е дал оправдание на мениджърите, че трябва да рестартират дивидентите на по-ниско ниво - и вместо това да насочват кеш към крайно необходими инвестиции - това е добра новина.

Вземете Shell (в която съм акционер). Обзалагам се, че директорите й копнеят да намалят дивидента, но се страхуват твърде много от гладните за доход акционери. Не е чудно тогава, че получавайки смокиновото листо на кризата, те го грабнаха, за да извършат първото си орязване на дивидента от Втората световна война насам.

Дивидентите обаче не са съвсем мъртви. Решенията за тях бяха взети в разгара на пандемичната паника с отпечатък на политиката (обърнете внимание, че половината от въздействието върху дивидентите идва от финансовия сектор). Със засилването на активността ще открием, че временното спиране на дивидентите не промени съществено дългосрочната стойност на повечето компании. Както е казал гуруто от 60-те години Люис Уайт, „истинската стойност на една компания е дисконтираната стойност на дивидентите й за периода“ плюс каквото и да получите при излизането от инвестицията, така че консолидация, която води до по-ниски дивиденти за по-дълго, струва поне толкова, колкото такава, която плаща прекомерно в краткосрочен план за сметка на дългосрочния.

Има обаче последствия за портфейлите от бедствията през последните няколко месеца. Първото е да се диверсифицира. Британските инвеститори обикновено държат много на FTSE 100 (който, между другото, все още носи доходност от 3,5 на сто). Но има възможности на други места по света (Япония е все по-интересна, осигурявайки висока доходност), както и при по-малките фирми. Един пример е компанията за социални грижи е Caretech, която може би не е в най-привлекателния сектор, но дава доходност от 2,8%.

Ако търсите доходи, проверете навсякъде. Мога ли да ви подскажа колко важни са нарастващите печалби в подкрепа на нарастващите дивиденти? Средната обща възвръщаемост на 14-те компании в списъка на AJ Bell през последното десетилетие е 481 на сто. За фирмите от FTSE 100 тя е само 75 на сто. На кого му пука за печалбите? На вас.

Вторият момент е, че за да имате наистина стабилен доход от инвестицията, изберете доверителен фонд, който може да задържа доходите в няколко години, за да ги разпределя в трудни времена. HINT използва своите резерви тази година, както обяви, че ще направи и Alliance Trust (част от моето портфолио).

Трети момент може да е, че кешът е по-приемлив, отколкото беше. Едно време балансираният доходен портфейл притежаваше голям дял от държавни облигации. Освен ако не сте щастливи да изкарвате 0,2 на сто, това вече е безсмислено. Но вие също така не искате 100% акции в несигурен свят.

Изберете National Savings & Investment. Нейната сметка „Пряк спестител” плаща 1 на сто и е 100% гарантирана от правителството. И ако искате да знаете, че вашият капитал е защитен, докато същевременно изпитвате част от адреналина на дневния трейдър, какво ще кажете за някои премиум облигации? Възвръщаемостта е произволна, но средната доходност (която няма да получите) е над инфлацията - 1,4%. "Спечелих" 50 паунда миналата седмица, което ме направи щастлива.