Общественото недоволство на Балканите расте заради управлението на коронавируса

Народното недоволство на Балканите заради начина, по който правителствата се справят с пандемията от COVID-19, расте на фона на засилването на притесненията от продължителната блокада, ограниченото количество тестове и недостатъчния достъп до здравни грижи, пише Financial Times.

В Сърбия, която първоначално имаше относителен успех в овладяването на вируса, антиправителствените протести прераснаха в насилие миналата седмица, а в Косово новата управляваща коалиция се бори с резкия ръст на заразените. Протестите в Сърбия продължиха и през уикенда.

В други части на региона, в страни като Северна Македония и Босна и Херцеговина, броят на случаите също расте наред с твърденията за лошо управление и шуробадженащина.

Първоначално властите в Сърбия се присмиваха на „глупавия вирус“ въпреки драматичните новини за разпространението на COVID-19 от Италия в началото на март, но по-късно наложиха една от най-строгите блокади в Европа.

След това в края на май всички ограничения внезапно бяха отменени, седмици преди изборите, на които консервативната Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич спечели почти 65% от гласовете на избирателите. Вотът беше бойкотиран от повечето опозиционни партии.

Миналия вторник в Белград започнаха протести след обявяването на новите мерки за блокада. Много от протестиращите, които са представители на целия политически спектър, отправиха обвинения в лицемерие, след като редица официални представители дадоха положителен резултат за вируса след празненствата по повод победата на Сръбската прогресивна партия. Наблюдатели твърдят, че гневът на демонстрантите не е свързан толкова с новата блокада, колкото с факта, че провеждането на изборите е изложило на опасност живота на хората.

„Вучич опитваше отчаяно да превърне Сърбия от многопартийна в еднопартийна система и в крайна сметка успя“, казва Марко Кмезич, старши изследовател в Центъра за югоизточни европейски изследвания към университета в австрийския град Грац.

„Сега няма друг начин за изливане на гнева освен изнасянето му на улицата“, допълва той.

В опит да се разграничат от насилието от предходните вечери, при което се стигна до сблъсъци между демонстранти и полиция, протестиращи седнаха миналия четвъртък при спазване на мерките за социална дистанция. Към тях се присъединиха и служители на белградската болница, които лекуват пациенти с COVID-19. Сърбия е регистрирала над 18 хил. случая и 380 починали.

Но Балканската мрежа за разследваща журналистика обвинява правителството, че снижава броя на починалите. Вучич отхвърля данните като „неавтентични“, но Предраг Кон, ръководител на екипа за управление на кризата към правителството, призна неотдавна, че официалните публикувани числа на изследвани хора „не пасват“.

Сърбинът Петър Джурич се превърна в символ на протестите в страната, след като говори пред местни медии във вторник. Той заяви, че баща му е починал от COVID-19, защото не могъл да получи достъп до обдишвател и се оплака, че смъртта му не е официално регистрирана като следствие от вируса.

Вучич обвини Джурич в лъжа, а проправителствени таблоиди публикуват множество атаки срещу него. На пресконференция миналата сряда Вучич обвини чуждестранни разузнавателни агенции, поддръжници на теории на конспирациите и противници на ваксините за протестите. Някои протестиращи обаче заявиха, че футболни хулигани, верни на Вучич, са опитали да предизвикат насилие, за да отблъснат обикновени хора.

В Косово расте гневът заради промяна в правителството, извършена насред пандемията, и растящия брой на заразените.

Администрацията, оглавявана от бореца с корупцията Албин Курти, пое властта през февруари точно преди увеличаването на случаите на заразени и повечето хора смятаха, че тя управлява добре пандемията. Но той и уважаваният му здравен министър бяха отстранени едва след 52 дни заради спор как да се ръководят преговорите със Сърбия, която още не признава обявената независимост от бившата си провинция през 2008 г.

Избран беше нов премиер в лицето на Авдулах Хоти от Демократичната лига на Косово, който не изпъкваше като кандидат за премиерския пост на последните избори.

„Новото правителство на Демократичната лига на Косово беше напълно неподготвено“ да се справи с пандемията, коментира Доника Емини, политолог от Прищина. „Те поеха управлението без да имат ясна стратегия как да процедират и създадоха объркване сред гражданите“, допълва тя.

Косово е регистрирало 4700 заразени и 101 починали към неделя. Но мнозина като Емини се оплакват, че са им били отказани тестове в държавни болници въпреки проявени симптоми. Тя планирала да отиде в съседна Северна Македония, за да си направи тест, преди страната да затвори границата си с Косово заради ръста на случаите там през последно време.

Според Емини съществува повсеместно усещане, че лошото управление е изиграло роля за растящия брой на заразените.

„Обществените поръчки в здравната система са обект на корупция от цяла вечност“, казва тя и допълва, че същото важи и за реакцията на пандемията. Емини отбелязва притесненията, че проблеми с болничната апаратура са довели до смъртни случаи.

В близката Босна и Херцеговина прокурори разследват защо компания, притежаваща ферма за малини, която няма никакъв опит в закупуването на медицинска апаратура, е спечелила търг за внос на обдишватели от Китай.

Босна и Херцеговина е регистрирала над 6700 заразени и 219 починали. Както и в останалите страни в региона броят на заразените расте значително през последните седмици.