Търговските организации отправиха критики към новия министър-председател на Франция Жан Кастекс, изтъквайки, че той трябва да се съсредоточи върху спасяването на френската икономика от дълбока рецесия и запазването на работните места, вместо да възобновява преговорите за преразглеждане на пенсионната система, съобщава Ройтерс.
Пандемията от коронавирус спря реформата на пенсионната система, първата значима такава от времето на Втората световна война, през февруари и представлява тежко политическо решение за президента Еманюел Макрон.
Отлагането на реформата, която включва увеличаване на възрастта за пенсиониране с две години до 64 за получаване на пълна пенсия до след президентските избори през 2022 г. може да помогне на усилията на Макрон да бъде преизбран. Но това би подкопало вече помрачената му роля на реформатор.
В навечерието на правителственото преструктуриране по-рано тази седмица Макрон заяви, че няма да загърби реформата. Кастекс от своя страна посочи, че сега акцентът трябва да падне върху финансирането на пенсионната система, една от най-щедрите сред индустриализираните държави.
„Ясно е, че приоритетът днес са работните места“, изтъква Лоран Бергер, ръководител на търговския съюз CFDT, който подкрепя идеята за обединение на множеството пенсионни фондове в една система, базирана на точки.
Бергер коментира проблема, след като се срещна с премиера, който разговаря с всички съюзи поотделно преди възобновяването на дискусията, която Кастекс иска да приключи до 20 юли.
Пенсионната реформа е централна тема в амбициите на Макрон да създаде по-гъвкава и конкурентна работна сила. Но това вбеси работническите синдикати, които твърдят, че реформата ще заличи трудно спечеленото право на получаване на пенсия и ще постави пенсионерите в още по-неизгодна ситуация.
Реформата предизвика вълна от улични протести и стачки в обществения транспорт, които продължиха седмици в края на миналата година.
Според независимия консултативен орган за пенсионно осигуряване COR дефицитът при пенсионните фондове за изплащане на обезщетения ще достигне до 29,4 млрд. евро през 2020 г. спрямо очаквания по-рано 4,2 млрд. евро дефицит заради резкия спад при вноските.