Австрия обвини Италия във финансов провал – още преди коронакризата

Спорът за милиардите ескалира: Според волята на Европейската комисия 27-те държави членки ще се възползват от 750 милиарда евро за възстановяване на икономиките си след причинената от коронавируса криза. Освен това страните обсъждат отдавна и средносрочната финансова рамка на ЕС (МФР) - бюджетът на ЕС за следващите седем години - който се очаква да възлиза на 1,1 трилиона евро.

Сега Австрия публично обвинява Италия, европейското „проблемно дете“, във фискален провал. „Вирусът не им е виновен за финансовото състояние през последните десет години“, заяви австрийският финансов министър Гернот Блюмел пред германския Handelsblatt. „Ето защо е толкова важно европейските държави да се отдадат не само на икономическото, но и на финансовото възстановяване на Европа“.

В лицето на Пакта за стабилност ЕС имал добър инструмент. „Проблемът е в липсата на ангажираност“, казва Блюмел. Пактът за стабилност, който забранява прекомерния бюджетен дефицит и прекомерния държавен дълг, понастоящем е стопиран. Съответно, страните членки понастоящем не трябва да се съобразяват със строгите ограничения за дефицита.

Блюмел, близък довереник на австрийския канцлер Себастиан Курц, обвинява Италия за фискалната ѝ мизерия. „По време на финансовата криза Австрия и Италия се финансираха при относително сходни условия. След това цените се раздалечиха, защото политиците в двете страни направиха различни изводи от кризата “, казва Блюмел, който е бивш министър по европейските въпроси на Австрия.

По онова време според Министерството на финансите Австрия е плащала средно 4,19 процента лихва за заем със срок от десет години, разходите за лихви на италианците са били 4,6 процента. Днес лихвите се раздалечиха допълнително поради различни фискални политики. Лихвеният процент за Австрия вече е минус 0,16 процента, а за Италия - 1,23 процента към юли. Причинената от коронаворуса криза не промени факта, че Италия може да заеме нови пари на сравнително ниска цена, казва Блюмел.

Австрия е една от "пестеливата четворка" (заедно с Холандия, Дания и Швеция) и се противопоставя на невъзстановими заеми като част от реконструкцията на икономиките. Блумел изисква - в съответствие с холандските, датските и шведските си колеги - да не се отпускат безвъзмездни средства на нуждаещите се страни, а само заеми, които трябва да бъдат върнати след време.

Австрийският финансов министър не вижда причина за щедри подаръци за Италия на милиарди евро предвид настоящото ниво на лихвите. „И двете страни все още се финансират по същество до нивата преди кризата", казва консервативният политик пред Handelsblatt.

Според идеите на Европейската комисия за възстановяването трябва да бъдат отпуснати 500 милиарда евро като безвъзмездна помощ и само 250 милиарда евро като заеми. Срещата на ЕС, която трябва да доведе до пробив за пакета, който е уникален по своето измерение, ще се проведе на 17 и 18 юли.

В понеделник вечерта председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел се срещна с холандския премиер Марк Рюте, за да търси решение. Наскоро Рюте призова южните страни на ЕС да проведат координирани и мащабни реформи в областта на пенсиите, данъчните системи и пазара на труда.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел пък ще пристигне в Брюксел в сряда, за да разговаря с Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и да потрси компромис между Фонда за възстановяване от коронавируса и МФР.

Канцлерът Курц, който има доверени отношения с холандския си колега Рюте, наскоро потисна надеждата за лесен компромис на срещата на върха на ЕС следващата седмица: „Ние сме срещу дълговия съюз през задната врата“, заяви 33-годишният политик, който е във втория си мандат с черно-зелена коалиция.

Германия, която е председател на ЕС от 1 юли до края на годината, възнамерява възможно най-бързо да договори пакета за възстановяване и МФР. С огромния фонд за помощ в пакета за възстановяване европейската икономика трябва бързо да излезе от рецесията. По-специално ЕС иска да помогне на икономики като Италия и Испания, които бяха силно засегнати от пандемията.

Въпреки пандемията от коронавируса и най-голямата икономическа криза след Втората световна война, страните от ЕС все още могат лесно да получават пари. Австрия е добър пример за това. Новата емисия на 100-годишните федерални облигации от 1,5 милиарда евро беше презаписана дванадесет пъти в края на юни, въпреки че доходността за стогодишния заем е скромните 0,88 процента.

Никога досега в историята на републиката не е имало такова високо търсене на австрийски държавни облигации, радва се австрийското Министерство на финансите. Правителството във Виена гледа на реакцията на финансовите пазари като на потвърждение за своята политика.

„В момента се финансираме толкова изгодно, защото финансовите пазари могат да разчитат на продължаване на нашия устойчив курс за бюджета и съответно да го остойностят. Колко важен е солидният курс по отношение на бюджета и реформите, можем да видим в сравнението с други страни “, възхвалява топ финансистът на Австрия Блюмел.

Наскоро Австрия обяви увеличение на обема на финансиране до около 60 милиарда евро и пакет от икономически стимули за 50 милиарда евро. Във Виена беше обърнато внимание на факта, че в деня, когато Берлин и Париж обявиха пакета за възстановяване на ЕС, лихвените проценти за Германия се повишиха с пет базисни пункта.