Случаят Wirecard: Как Маркус Браун вкара концерна във фалит

Според Wirecard почти половината от обема на трансакциите се обработва по целия свят с помощта на повече от сто от тези партньори. Те работят в страни, в които компанията няма собствени лицензи, и установяват контакти с клиенти. МакКръм създава образа на група с непрозрачни баланси и съмнителни партньори в Азия и арабския свят: през 2016 г., твърди той, около половината от печалбата на групата е генерирана от партньорска компания от Дубай, наречена Al Alam.

FT се свързва с 34 клиенти, чийто бизнес се осъществява чрез Al Alam според вътрешен документ. Резултатът е пагубен: Почти половината никога не са чували за името Al Alam, останалите не коментират темата, не могат да бъдат намерени или отдавна са спрели да правят бизнес. За дъщерното дружество на Wirecard в Дубай, сега преименувано на Card Systems Middle East, което поддържа връзка с Al Alam, се твърди, че има само един служител. И въпреки това извършва месечни трансакции в диапазона от трицифрена сума в милиони евро.

Wirecard опитва за последен път с контраатака: на заден план отново имало продавачи на къси, обвиненията били глупости. Повече от 300 000 договорни клиенти са свързани със собствената технологична платформа на компанията и всички продажби минават през нея. „Мога да ви уверя: Всички наши бизнес отношения са автентични“, казва Браун пред Handelsblatt.

А Дубай щял да бъде разгледан от EY като част от груповия одит. Браун има изненадващо обяснение за 34-те имена на клиенти: Това не са имената на истински дилъри. Вместо това имало „клиентски клъстери“ с хиляди индивидуални клиенти.

И вади поредния коз от ръкава си: Softbank. Неговите инвеститори и мениджъри са били предоставили на Wirecard 900 милиона евро конвертируеми облигации. Курсът скочи, както обичайно, силно нагоре. Надеждата: Softbank може да посредничи за нови клиенти чрез своето портфолио от технологични компании.

Но новите кредитори също упражняват натиск, както се вижда от писмо от 18 октомври 2019 г., с което разполага и Handelsblatt. "Здравей Маркус", пише в него. „Заради улеснение ние изброихме по-долу процедурата, която вие и съветът на директорите трябва спешно да проверите.“

Впоследствие Softbank изброява шест точки, включително назначаването на разследващ орган, който да има пълен достъп до всички документи, назначаването на един от четирите големи глобални одитори, но не и EY, и публикуването на резултатите.

След това Wirecard обявява точно това и назначава KPMG да осъществи специален одит от 2016 г. до 2018 г. „Укорите срещу компанията, които продължиха след публикуването на заверения годишен баланс за 2018 г., и нашата инвестиция ни накараха да настояваме за независим одит“, казва днес говорител на Softbank Investment Advisers.

Специалният одит на KPMG, който започва с дейността на около 40 експерти, дава началото на ендпшила на Wirecard (в шахмата — последна част от една партия, б. Ред.). Браун не знае това през есента на 2019 г. Но един човек влиза във фокус: Ян Марсалек. Той е нещо като сивия кардинал на Wirecard. Той е в компанията от 20 години, по-дълго от Браун, както обича да подчертава. Официално 40-годишният е главен организационен директор (COO) и ръководител на азиатския бизнес. Неофициално той е човекът за деликатните задачи.

Марсалек е австриец като Браун, няма матура и шофьорска книжка. За това пък притежава умения за програмиране и за мрежи. Мениджър, пожелал анонимност, съобщава, че половината компания се е страхувала от Марсалек. Друг твърди, че почти никога не го е виждал. Бордът остава истинска загадка за много колеги.

Марсалек се наслаждава на красивата страна на живота, обича да обядва в мюнхенския баровски ресторант Käfer – който, разбира се, е клиент на Wirecard. Handelsblatt се среща с Марсалек преди няколко месеца в Bayerischer Hof. Планирало се е виждане на кафе, но австриецът има какво да разкаже, срещата продължава до вечерта.

Не, той не би се нарекъл приятел на „Маркус“, казва той. Последният път, когато са били само двамата навън, е било „преди години“. Главният изпълнителен директор и неговият директор в Борда: Те са партньори от почти две десетилетия в бизнеса. Но Браун редовно показвал на Марсалек кой е шефът в концерна.

Марсалек е главатар единствено в своето царство: азиатският бизнес и бизнесът на трети страни. „Районът на Марсалек винаги е бил черна кутия за нас“, казва негов колега. „Целият бизнес беше създаден много самостоятелно от члена на Борда на директорите“. Финансовите ключови цифри наистина са пристигнали в Ашхайм - но паричните потоци, личните връзки и структури на бизнеса, контролиран от Сингапур, остават скрити за останалата част от групата. „Парите, спечелени в Азия, си остават там. Не бяха задавани въпроси“.

Защо е тази сдържаност? Вътрешни лица твърдят, че с помощта на трети страни са обгрижвани клиенти, които не трябва да се появяват в официалното изявление: по „етични и правни причини“, например заради „Хазарт, забавляния за възрастни, търговия“, тоест при обработка на плащанията за портали за хазарт, порно и инвестиционни портали. След като Handelsblatt разкри дългогодишната обработка на плащания на Wirecard за измамни онлайн сайтове, групата обеща подобрение.

Мениджърите на високопоставени длъжности трудно могат да си представят, че Марсалек управлява бизнес подразделението сам, без знанието на Браун. С одобрението на изпълнителния директор Марсалек обикаляше Азия всеки месец и поддържаше контакти, често сам. Азиатският бизнес се осъществява предимно в развиващите се страни, а не в силно развити страни, като Япония или Южна Корея.