Случаят Wirecard: Как Маркус Браун вкара концерна във фалит

Дон. Дон. Дон. Дон. Четирите звукови сигнала на класиката на AC/DC „Hells Bells“ настояват акционерите на Wirecards да побързат. Около 2000 души влизат в панаирната зала в Мюнхен за годишното Общо събрание през юни 2019 г. Най-сетне на сцената може да се види и Маркус Браун. Австриецът е начело на платежния оператор Wirecard от почти две десетилетия. А акциите направиха много от присъстващите в залата истински богати.

Браун говори повече от час. Той е на сцената без пулт или стол, говори тихо. В костюм с вратовръзка, той не носи своята запазена марка днес, тъмно поло без яка - точно както някога го правеше легендата на Apple Стив Джобс. Браун разнася аурата на мислителя-визионер. Компанията има среден годишен ръст от 36 процента от 2005 г. насам, казва Браун. „И аз съм оптимист, че това ще бъде възможно и през следващите десет до 15 години!“.

Подобни обещания съблазниха акционери, служители и контрольори. Междувременно повече от дванадесет милиарда евро на пазарната стойност на фондовата борса изчезнаха в рамките на дни, а групата от Dax подаде заявление за фалит.

Парични депозити в размер на 1,9 милиарда евро са изчезнали във Филипините - ако изобщо са съществували. „Понастоящем не може да се изключи, че Wirecard AG е станал жертва на значителна измама", каза Браун - малко преди да бъде арестуван.

Никога досега не е имало подобен скандал в историята на Dax. Дълго време Wirecard се смяташе за маякa на надеждата за Германия като място за развиване на високи технологии, компанията трябваше да стане новият SAP. Но сега впечатляващата история за изкачването нагоре завършва в дълбок срив.

„Срам“, „тотална катастрофа", заяви топ надзорникът за банките в Германия Феликс Хюфелд: „Ние сме в разгара на най-ужасяващата ситуация, в която съм виждал компания на Dax“.

Заплашен ли е Wirecard от изчезване? Надеждите почиват на редовния бизнес, който може да продължи дори в случай на фалит. В крайна сметка компанията обработва плащанията за 124 милиарда евро на известни клиенти като Aldi, Deutsche Telekom, Vodafone или KLM. Но ако попитате критика на Wirecard Кристофър Хон, който със своя хедж фонд TCI залага на падащи цени, отговорът е ясен: „Няма нищо, което може да бъде спасено“.

Бизнесът на Wirecard е по същество застрашен и всеки клиент трябва да се тревожи за парите си. Азиатският доставчик на транспортни услуги Grab вече се отказа от планираното сътрудничество.

Пълна щета понася и Германия като място за финансови услуги. Дълги години регулаторният орган Bafin не приемаше сериозно предупрежденията от продавачите на късо и Financial Times. Дори днес органът защитава забраната за къси продажба, издадена през 2019 г., която може да бъде убедителна сама по себе си - но създаде впечатлението, че е на страната на Wirecard.

Едва преди дни министърът на финансите Олаф Шолц застана на страната на Bafin, казвайки, че тя „си е свършила работата“. Днес политикът гледа на това по съвсем друг начин, грешките трябва „да бъдат идентифицирани и коригирани възможно най-скоро“, твърди той.

На още по-критични въпроси трябва да отговаря одиторът EY. Приходите и печалбата могат да бъдат манипулирани сравнително лесно като променлива на баланса, но пари в брой - никакъв случай. Защо EY не е проверила на място пред довереника във Филипините дали парите са налични? „Има ясни признаци, че това е била сложна и изкусна измама, включваща широк кръг страни по целия свят от различни институции, с цел измама“, защитава се германското дъщерно дружество на EY.

Случаят с Wirecard е безпрецедентен за Германия. Доста рано имаше признаци за опасност. Компанията систематично потискаше критичните гласове. Wirecard е урок за сривовете в света на бизнеса, за вярата в технологията, алчността на инвеститорите, помията и алчността за величие, която води до разруха.