ЕЦБ се готви за най-лошото - живот без Бундесбанк

Европейската централна банка (ЕЦБ) прави планове да продължи програмата си за обратно изкупуване на облигации на стойност трилиони евро без Бундесбанк в случай, че германският Конституционен съд принуди основния участник в програмата да се оттегли, съобщават четирима запознати източници пред Ройтерс.

В най-лошия случай ЕЦБ може да предприеме безпрецедентни правни действия срещу Германската централна банка, която е най-големият й акционер, за да я върне в програмата, уточняват източниците, пожелали да останат анонимни.
Ходовете може да се окажат моментът на истината за еврозоната, подлагайки на изпитание ангажимента на Германия към валутата, за чието създаване тя изигра най-голяма роля, и принуждавайки я да се справя с дълбоко вкоренени резерви в страната към политиките на ЕЦБ. 

Германският Конституционен съд даде срок на ЕЦБ до началото на август да оправдае огромната си програма за обратно изкупуване на облигации или да продължи програмата без Бундесбанк, която трябва да осъществи над една четвърт от покупките на облигации.

Повечето източници очакват правното предизвикателство на съда в Карлсруе да бъде разрешено от самата Бундесбанк, която ще заяви, че политиката е уместна и ще отговори на притесненията за страничните й ефекти.
Но служители в ЕЦБ и в националните централни банки в еврозоната се подготвят за „немислимия“ според един от източниците сценарий, при който съдът забранява на Бундесбанк за участва в покупките.

В този случай ЕЦБ или по-малко вероятно останалите централни банки в еврозоната ще поеме квотата на Бундесбанк в Програмата за покупки на активи от публичния сектор (PSPP) и ще изкупува германски облигации, казват източниците.

Според тях тези планове не са били финализирани или официално обсъждани от Управителния съвет на ЕЦБ до момента.

Без споделяне на риска?

Ако други централни банки купуват бундове, това може да наруши принципа „без споделяне на риска“, за който настояваше Бундесбанк в началото на програмата през 2015 г. Тя предвижда всяка национална централна банка да изкупува собствени държавни облигации, а рискът да се споделя за ограниченото количество дълг, купувано от самата ЕЦБ.

Изкупеният от Бундесбанк германски държавен дълг или бундове възлиза на едва 628 млн. евро (688 млн. долара) през април, или едва 2,3% от държавните облигации, изкупени въз осова на PSPP през миналия месец.

Но дори Бундесбанк да напусне програмата, изтеглянето на бундовете не е вариант, тъй като те са фактически бенчмарк на еврозоната за частните инвеститори благодарение на най-високия им кредитен рейтинг и широки наличности.

Освен това отрязването на Германия от програмата на ЕЦБ за стимулиране на икономиката ще породи слухове за разпадане на еврозоната, на които Европейската централна банка опитва да даде отпор след кризата в зоната на единната валута между 2010 и 2012 г.

В същото време ЕЦБ вероятно ще започне наказателна процедура срещу Германската централна банка заради неспазване на задълженията й като член на Евросистемата, ако тя спре да изкупува облигации, казват източниците.

Ако след това Бундесбанк не се съобрази, ЕЦБ може да отнесе въпроса пред Съда на ЕС, завеждайки първото подобно дело от създаването на еврозоната през 1999 г.

Съдът на ЕС вече одобри PSPP, но германският Конституционен съд не се съобрази с решението му, откривайки нов конфликт между германските и европейските институции.

До момента германското правителство показва оптимизъм, че подобен сценарий може да бъде избегнат. Канцлерът Ангела Меркел заяви пред високопоставени представители на партията си по-рано този месец, че въпросът е „разрешим“, ако централната банка обясни плана.

Риск от напускане на еврозоната от страни членки

Междувременно ЕЦБ предупреди, че коронавирусната пандемия е повишила риска от напускане на еврозоната от страни членки. Констатацията се съдържа в Доклада за финансовата стабилност, който се публикува два пъти в годината и очертава потенциални рискове в еврозоната.

ЕЦБ отбелязва, че макар финансовата стабилност до голяма степен да е била запазена, а правителствата да са предоставили помощ за икономиката, публичният дълг ще нарасне значително.

Според доклада се очаква дълговите нива в страните от еврозоната „да нараснат с между 7 и 22 процентни пункта“ тази година, тъй като те заемат пари, за да подкрепят икономиките си. Това ще тласне общото съотношение между държавен дълг и БВП над 100%.

Икономическата криза е подложила на натиск страните членки на еврозоната, които имат или имаха икономически проблеми, като ЕЦБ прогнозира, че държавният дълг на Гърция, Италия и Португалия ще приближи съответно 200%, 160% и 130% от БВП.

„Ако мерките на национално и европейско ниво за облекчаване на задлъжнялостта на правителствата се окажат недостатъчни, реденоминация – напускане на отделни страни членки или дори пълно разпадане на еврозоната, ще е много вероятна“, пише ЕЦБ.

Според доклада политиките на Европа по време на пандемията са помогнали за избягване на „непосредствена системна финансова криза“ и за възстановяването на икономиката. Средносрочните уязвимости обаче са нараснали.

Преди време ЕЦБ прогнозира, че Европа ще изпадне в най-тежката си рецесия от края на Втората световна война.