Икономическите последици от пандемията изискват безпрецедентни държавни разходи. Икономистите прогнозират, че това ще означава по-високи данъци за богатите, наред с болезнените съкращения на бюджета. И все пак правителствата не могат да харчат това, което нямат. Увеличаването на дълга трябва да бъде ограничено, когато е възможно. Облагането на тези, които до голяма степен избягват да дадат своя принос към хазната, не е трудно. Технологичните компании трябва да са първи в списъка, пише за Financial Times Мариете Шааке, международен директор в Станфордския кибер център.
Дори някои от големите играчи от Силициевата долина осъзнават достойнствата на преразпределението с цел задоволяване нуждите на обществото. „Защо не правим нещата?“ пита рисковият капиталист Марк Андреесен в провокативно есе. Явно беше нужна пандемията, за да му разкрие реалността на изтощените публични ресурси: той се чуди защо качественото здравеопазване, инфраструктура и образование не са достъпни за всички американци. Но този дисбаланс между частните печалби и публичния недостиг не е току-така. Рисковият капитал е вложил 136,5 милиарда долара в американски фирми през 2019 г. и двойно повече в световен мащаб. Средствата до голяма степен се насочиха към технологичните компании, а не в към тези, които „произвеждаха нещо“, и със сигурност не към публичните услуги. Това е така, защото технологичният сектор се превърна в експерт по използването на трансграничните данъчни правила, за да минимизира данъците, които плаща.
Сега Холандия открива недостатъка да бъде данъчно убежище за технологичните компании. Тъй като икономиката бе блокирана, правителството въведе кризисни субсидии в размер на 90 на сто от заплатите, стига фирмите да не съкращават работници. Онлайн туристическата компания Booking.com кандидатства, въпреки че регистрира печалба от 5 млрд. долара през 2019 г. Като „иновативна компания“ тя също така се възползва от отстъпени данъци за 2 млрд. долара между 2010 г. и 2018 г.
Но компанията не се възползва от добрите години за изграждане на буфер, като вместо това използва печалбите, за да изкупи обратно акции за 16 млрд. долара през последните три години. От това се възползваха акционерите, включително рисковите капиталисти, както и изпълнителните директори.
Асиметрията между технологичните печалби и обществения интерес трябва да бъде коригирана. През 2019 г. само САЩ, Китай и Япония имаха икономики, по-големи от комбинираната пазарна капитализация на Facebook, Apple, Amazon, Netflix, Google и Microsoft. Загубените приходи от липсата на данък върху най-големите компании от Силициевата долина са на стойност 100 млрд. долара през последните десет години, според Fair Tax Mark. ОИСР оценява на до 240 милиарда долара общата цена за правителствата по целия свят от избягването на корпоративен данък.
Дания и Полша забраниха на компании, регистрирани в офшорни данъчни убежища, да кандидатстват за държавна помощ по време на пандемията. Тази мярка отговаря на обществените опасения, но няма да компенсира загубените данъчни приходи, нито пък ще осигури бъдещи.
Нуждаем се от структурен подход. Covid-19 ще ни принуди да намерим по-бързо решения на този дългогодишен проблем, включително облагане на технологичните компании. ОИСР работи за постигането на глобален консенсус, но напредъкът е бавен. Сега пандемията кара дори данъчните убежища да признаят нуждата от промяна. САЩ трябва да играят по-конструктивна роля и да осигурят напредък в областта на дигиталните данъци на следващата среща на Г-20.
Постигането на глобално споразумение няма да е лесно. Остават въпросите относно оценките на фирмите, както и предизвикателството дали да се налагат данъци върху печалбата или приходите, в страната на произход или в тази, в която се потребяват онлайн услугите.
Заявленията за безработица нарастват със скорост, която се равнява само на ръста на новите абонати на Netflix и Zoom. Технологичните компании са сред малкото, които печелят клиенти и пазарен дял. Те трябва справедливо да допринесат към разходите за възстановяване и преразпределението на богатството. Никога няма да има по-добър момент.
преди 4 години момента беше преди 10 години... но по добре късно, отколкото никога! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години забравихте да посочите източника - вестник "Работническо дело" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Икономистите се разтревожили, че няма кой да запълни дупките в бюджета на САЩ, ми то тава не са дупки, то тава е една огромна бездна, която няма запълване. Та сега се надпреварват да предлагат кой да даде някой долар ама желаещи никакви, всеки вика другия да даде понеже вижда на къде отиват нещата, но истината е че то просто няма откъде да запълниш яма от 3 трилиона, която не само че няма да намалява, ами ще нараства. отговор Сигнализирай за неуместен коментар