След спора за съвместни заеми в отговор на новата пандемия от коронавирус, държавите от Европейският съюз изглежда ще се сблъскат и по отношение на това дали правителствата трябва да отделят нови данъчни приходи за ЕС, за да подпомогнат финансирането на възстановяването от рецесията.
Подобно на противоречията относно съвместния дълг, идеята ЕС да получи част или всички приходи от всякакви нови данъци, наложени от 27-те правителства на членките му, е в основата на дебата за това колко национален суверенитет трябва да бъде преотстъпен на блока, информира Ройтерс.
Европейската комисия вероятно ще поиска този месец още източници на преки приходи, наречени „собствени ресурси“, да бъдат включени в следващия й бюджет, вследствие на предложение, направено през 2018 г. за увеличаване на приходите, които в момента идват от митнически такси, част национално ДДС и национални вноски въз основа на размера на всяка икономика.
Седемгодишният бюджет в размер на трилион евро финансира политиките на ЕС, насочени към изравняване на жизнения стандарт в 27-членния блок, както и селскостопанската политика на ЕС, инвестициите в научни изследвания, развитие и образование и меката сила на блока в световен мащаб чрез програми за развитие и помощ.
През 2018 г. Комисията изтъкна, че ЕС, който не е променил системата си за бюджетно финансиране от 32 години насам, също трябва да получи част от корпоративния данък, от търговията с емисии на CO2, от данъка върху нерециклираната пластмаса, както и от парите, които възникват директно от политиките на ЕС.
ЕС може също така да обмисли нови източници на приходи, като данък върху финансовите транзакции, цифров данък или налог върху продукти, внесени в ЕС, които са произведени при по-ниски стандарти на емисии на CO2, отколкото в ЕС, заявиха от Европейският парламент.
Увеличаването на плащанията към ЕС не получи достатъчно подкрепа от правителствата през 2018 г. и далеч не е сигурно да го получава сега, въпреки че Европейският парламент направи новите приходи условие за одобрение на бюджета за периода от 2021 г. до 2027 г.
Бюджетът за 2021-2027 г. трябва да бъде договорен до края на тази година, за да започне да функционира следващия януари.
Въпреки огромната криза, пред която е изправен ЕС, такава голяма стъпка към по-нататъшна интеграция може да е извън апетита на много държави от ЕС - особено на тези в пестеливия север от блока, които до голяма степен са нетни участници в бюджета.
Въпреки това пандемията от коронавируса промени дискусията. Изглежда вероятно Европа да навлезе най-дълбоката си рецесия в историята си през тази година, а икономическият потенциал за възстановяване варира в рамките на блока.
Някои държави навлизат в спада с големи дългове и икономики, които вече изпитваха затруднения, докато други имат сравнително малък дълг и са по- стабилни икономически.
Длъжностните лица на ЕС вече визират това различие като заплаха за единния пазар на блока. А разликите ще стават все по-големи по време на възстановяването. За да уеднакви възобновяването на растежа и да запази единния пазар непокътнат, ЕС се нуждае от пари, които да разпредели на нуждаещите се от помощ. Той обсъжда създаването на Фонд за възстановяване с пари, заети евтино на открития пазара от Европейската комисия.
Но това може да не помогне много, ако фондът предоставя само заеми - макар и евтино и с гаранционен срок в продължение на много години - защото някои от най-нуждаещите се страни като Италия, Гърция и Испания вече имат опасно високо ниво на държавен дълг.
Разрешаването на ЕС да финансира разходите чрез заеми и предоставянето на ограничени права на данъчно облагане на съюза би било голяма стъпка към федералната интеграция.