Пандемията обезсилва и крайнодесните партии в Европа

Дори ако пандемията окаже отрицателен ефект върху отношението на обществеността към имиграцията, тя ще донесе лоши новини и за крайната десница в Европа, посочват д-р Джеймс Денисън от Центъра за миграционна политика на Европейския институт във Флоренция и професор Андрю Гедес от Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет в коментар за Euractiv.

Пандемията от COVID-19 може би предложи на крайнодесните в Европа изкривена версия на онова, за което отдавна настояват. Правителствата затвориха националните граници и спряха свободното движение на хора в Европейския съюз (ЕС).

Вирусът намали миграцията отвъд най-смелите мечти на нативистите, етнонационалистите и популистите, които съставляват крайната десница в Европа. И все пак тези тенденции по ирония на съдбата вероятно ще засегнат негативно и антимиграционна политическа ниша на Стария континент. 

Пандемията демонстрира в кратки срокове жизненоважната роля на имигрантите в европейските икономики и общества. Гражданите в затворените страни виждат ежедневно отразяване на новини, показващи критичната роля на мигрантите в претовареното здравно обслужване, както и във всяка друга икономическа сфера - от селскостопанска работа до ресторантьорството и хотелиерството.

Най-авторитетните общоевропейски проучвания, като Европейското социално проучване, показват, че отношението към всички видове имиграция в повечето европейски страни всъщност е станало значително по-приветливо или поне по-малко отрицателно през последните години. Това може да изглежда контраинтуитивно поради едновременното надигане на радикалната десница и поради това, че основните политически нагласи, като идентифицирането като леви или десни, са склонни да бъдат доста устойчиви. Това, което се променя в тези среди, обикновено е резултат от промяната в поколенията.

Сега гражданите в ЕС имат по-силно нюансирано мнение за миграцията. Това обяснява защо отношението към нея преминава от полюса на песимизма към този на оптимизма в цяла Европа.

Как всичко това се вписва във възхода на крайната десница и ефектите на пандемията? Основният момент е, че възходът на крайнодесните не е предизвикан от широкия отзвук срещу имиграцията, а от засилената загриженост от значителен, но свиващ се сегмент от населението, особено по време и след „миграционната криза“ през 2015 г.

Според проучването на Евробарометър, делът на европейците, които разглеждат имиграцията като един от най-значимите проблеми, засягащи тяхната държава, нараства от едва 10% през 2013 г. до 36% в края 2015 г. Оттогава този дял се сви до 17% към края на 2019 г.

Пандемията и свързаните с нея икономически проблеми ще доминират в политическата програма в ЕС години наред, което може да доведе до по-позитивни възгледи по отношение на миграцията.

Обикновено възходът на крайнодесните в повечето европейски страни ползва за почва проблемите с миграцията и сериозните проблеми пред основната управляваща партия, свързани с теми като стабилността на икономиката. Но дори и управляващите партии да бъдат дискредитирани по такива въпроси, твърде малко са причините да се допуска, че гражданите ще се обърнат в такъв момент първо към крайната десница, за да потърсят алтернатива.

Ако европейските крайнодесни партии не предприемат бързи, цялостни промени, тяхното бъдеше ще зависи до голяма степен от това колко дълго пандемията ще доминира в политиката на Стария континент.