Европейската комисия обяви пакет от извънредни мерки в подкрепа на пазара на селскостопански продукти във връзка с пандемията Covid-19, които трябва да бъдат приети до 30 април.
Предложените мерки са насочени към стабилизиране на пазарите и осигуряване на устойчивост на бъдещите цени и производство. Мерките са в помощ на най-засегнатите селскостопански и хранителни сектори и целят справяне с вече наблюдавани смущения и бъдещи рискове, съобщи пресцентърът на земеделското министерство.
Помощ при складиране на мляко и месо
Новият пакет на ЕК включва мерки за помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.
Млечните продукти, допустими за частно складиране са обезмаслено мляко на прах, масло и сирена. Максималното количество сирене, разрешено за складиране за България, за период на съхранение между 90 и 180 дни, е 889 тона, което с 22% повече спрямо квотата през 2016 г., уточняват от МЗХГ.
Страната ни има опит в прилагане на подобна извънредна схема за помощ, като през 2016 г. бяха усвоени 36% от предварително определеното ни максимално количество на складираните сирена. Важно е да се подчертае, че сумата за подпомагане включва както постоянните разходи за складиране в размер на 15,57 евро на тон продукция, така и 0,40 евро на тон на ден по срока на договорите.
В сектора на месото помощ за частно складиране може да бъде предоставена за месо от едър рогат добитък (животните трябва да са на възраст над 8 месеца) и за овче и козе месо за период от 90 до 150 дни. С едно заявление може да се кандидатства за частно складиране на най-малко 15 тона месо.
Частното складиране няма да може да отговори на потребностите в млечния и месния сектор в страната ни, който се характеризира с дребно мащабни стопанства, но на ниво ЕС ще доведе до намаляване на предлагането и възстановяване на баланса на пазара в дългосрочен план, посочват от ведомството на Десислава Танева.
Предвидено е разрешаване на доброволни споразумения и решения за планиране и намаляване на производството в сектора на млякото и млечните продукти от страна на фермери, техни организации и асоциации с оглед променящите се модели на търсене в този период на тежък пазарен дисбаланс.
Разрешението ще бъде временно за период от предстоящите шест месеца. Предвид спецификата на сектора в страната ни, която се изразява в ниска степен на организираност и посредническа роля на организациите на производители, очакваме подобна мярка да не предизвика интерес в България.
Нови препоръки за винопроизводителите
В сектора на виното е предвидено дванадесет месечно удължаване на срока на разрешенията за изкореняване и на разрешенията за засаждане, които изтичат през тази година.
Предвидена и гъвкавост по отношение на мерките от националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор като разрешаване на бенефициерите да представят промени в текущи договорени дейности в рамките на първоначално одобрения размер на допустимата помощ.
Допустима за подпомагане е мярката дестилация на вино в случай на криза, като полученият алкохол ще се ползва само за промишлени цели. Предвидена е и частична помощ за съхраняване на вино при кризи. И по двете мерки (дестилация и съхранение)размера на помощта се определя от държавата членка домаксимум 0,8 евро/%vol/hl.
Предвидено е помощта по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" да бъде увеличена на 80% от направените разходи (в момента е 75%). По мярка „Инвестиции“ помощта може да бъде увеличена от 50 на 60%.
България продължава да настоява да й се разреши да използва неизразходваните средства за целева помощ. В аграрното министерство смятат, че подходящо решение може да е възможността за прехвърляне на неразходвани средства към следващата финансова година.
Дерогация за продажбите на плодове и зеленчуци
В секторите на плодове и зеленчуци може да бъдат покривани разходи на организации на производители за операции, планирани, но не извършени до 31 декември 2020 г., ако те бъдат извършени до 1 октомври 2021 г.
Като дерогация на членовете на организации на производители може да бъде разрешено да продават самостоятелно до 40% от произведената продукция, за разлика от редовното изискване, позволяващо до 25%.
През 2020 г. максималният процент на права на глас и дялове или капитал може да надвишава 50% от общите права на глас и 50% от дяловете или капитала на организации на производители. Освен това, на тях може да им бъде разрешено да прекратят за 2020 г. своите оперативни програми изцяло или частично. Не се преустановява плащането на помощ на организации на производители, в случай на неспазване на критериите за признаване.
В България има признати 19 организации на производители на плодове и зеленчуци с общо 155 членове. Само три организации на производители с общо 18 членове изпълняват обаче оперативни програми.
Промяна в програмите на пчеларство
В сектора на пчеларството се предвижда държавите членки да изменят програмите си за пчеларство, като мерките, планирани за пчеларската 2020 година, да се извършват след 31 юли 2020 г., но не по-късно от 15 септември 2020 г.
Тези мерки ще се считат за изпълнени през пчеларската 2020 година. Измененията подлежат на одобрение от ЕК преди тяхното прилагане.
От МЗХГ напомнят, че в България по прием 2020 г. от Националната програма по пчеларство са приети около 1776 заявления за подпомагане с общ размер на заявената финансова помощ над 6, 499 млн. лева.
Приети са и шест заявления за подпомагане на сдружения и групи производители за финансовата 2020 г. с общ размер на заявената финансова помощ около 30 хил. лева, по които в момента се сключват договори. Очаква се бъдат сключени общо 1680 договора за подпомагане.
Удължаването на срока по извършване на дейностите по програмата ще даде възможност на пчеларите да изпълнят предвидените мероприятия по одобрените проекти, а оттам и по-пълното усвояване на бюджета за 2020 г., още повече че средствата не могат да се прехвърлят за следващата пчеларска година.
За България националните програми по пчеларство са основен източник на финансиране на сектора и е особено важно предвидените средства да се използват в пълен обем.
Сроковете
До края на април мерките трябва да бъдат приети от Комисията. Веднага след това България ще предостави тези възможности за подкрепа на българските земеделски производители.
Министерство на земеделието, храните и горите продължава да отстоява пред Европейската комисия позицията, изразена по време на Съвета на министрите на земеделието на 25 март, за предоставяне на възможност на държавите-членки за използване на недоговорените средства от програмите и прехвърлянето им към нова извънредна мярка COVID-19, която да бъде насочена към борбата с последиците от епидемията и подкрепа за засегнатите земеделски стопани.
преди 4 години Подобно на решението за зеленчуко производителите, трябва субсидиите за животновъдите да бъде за количество произведено мляко /месо , а не на глава ***. Не е справедливо и икономически неефективно стопанина на мършавата крава,която ни за месо става , ни за мляко и си чопли носа да получава същите пари както и стопанина на породистата крава ,който доста харчи за фуражи , семенен материал и др. Раздаването на субсиди на глава само прави животновъдството супер -екстензивно и неефективно ,защото животновъдите не са заинтересовани да произвеждат повече.Ако това се промени и субсидиите се дават за количеството произведено мляко и месо ,тогава животновъдите ще са много заинтересовани да подобрават породите и да франят добре кравите и овцете си, да правят селекция и т.н.Впрочем на това се дължат калпавите резултати на свръх неефективно производство ,на липса на производство и увеличен внос на мляко и месо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар