В условията на причинената от коронавируса криза правителствата и банките и техните надзорни органи правят всичко възможно, за да позволят на компаниите да оцелеят: държавите поемат финансови гаранции, частично облекчават условията за отпускане на кредити и намаляват изискванията за това банките да обезпечат рисковете си със собствен капитал. Какви ще бъдат последствията в средносрочен план?
Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), също е изправен пред този въпрос. Той работи върху концепцията за така наречената „лоша банка“ тя може по-късно да придобие лошите кредити и по този начин да освободи търговските банки от натрупани рискове, съобщава Financial Times.
Както твърдят запознати източници от финансовите среди, проектът е на много ранен етап. Европейската комисия очевидно не показва ентусиазъм кум идеята. ЕС, който би бил отговорен за прилагането на подобна концепция, в момента не работи по нея. Въпреки това говорител на ЕС пояснява: „Aко стане необходимо да се разшири гамата ни от инструменти, ще проучим всички възможности“.
Енрия вече бе направил подобно предложение през 2017 г. - но в различен контекст. По това време той все още беше ръководител на европейския банков надзор (Eba). Идеята не беше много добре приета и беше блокирана от европейските служители в Брюксел, като те се позоваха на въведените правила за държавна помощ за закъсалите банки.
Легитимно е да се мисли за превантивни мерки в хода на коронакризата, за да се предотвратят проблеми с банките, казват хора, запознати с темата. Но в рамките на дебата за лоша банка има редица критични въпроси, които трябва да бъдат разгледани подробно. Един от въпросите е защо проблемът с лошите заеми трябва да бъде решен в момента, а не на по-късен момент, когато е ясно колко голям ще бъде тежестта на коронакризата в различните индустрии и региони.
Така наречените необслужвани заеми (Non Performing Loans, NPLs), т.е. заеми със забавени лихвени плащания или погасявания, бяха проблем за местните финансови институции в Гърция и Италия през последните години. И в двете страни обаче броят на тези лоши кредити е значително спаднал. Продажбата на рисково толерантни инвеститори като хедж фондове допринесе значително за това.
Тези инвеститори придобиха заемите на по-ниски цени, надявайки се на бъдещи печалби. За банките това пък е свързано с по-малко загуби, отколкото ако бяха отписали изцяло позициите в балансите си. С настъпването на кризата обаче желанието на инвеститорите да поемат рисковете от подобни покупки на заеми намалява значително.
В същото време банките са под реален натиск да бъдат щедри в кредитирането. Въпреки че досега финансовата система изглежда стабилна, във всички страни може да се очаква известно покачване на страховите NPLs.
Общият размер на необслужваните заеми в 121-те най-големи банки в еврозоната почти се намали наполовина за последните четири години и достигна 506 млрд. евро, или 3,2% от техните кредитни портфейли в края на миналата година. Но при гръцките, кипърските, португалските и италианските банки този дял е все още над 6 на сто.
През март ЕК одобри временно облекчаване на правилата за държавна помощ и обеща милиарди евро под формата на спешни мерки за европейските правителства. Брюксел също така финализира планове заедно с държавите членки, които да позволят на страните да влагат собствен капитал директно в компании в затруднение, дори ако в замяна на това на тези фирми няма да им бъде разрешено да изплащат дивиденти или бонуси, когато получават държавна помощ.