Подобно нещо спестовниците скоро не бяха преживявали. С течение на годините лихвените проценти намаляваха и едва ли имаше банка, поне в еврозоната, която да предлага забележителни приходи за овърнайт пари или срочни депозити. За повечето процентът не беше само след запетайката след нулата, но и един знак след нея. Но след като кризата вследствие на коронавируса се влоши, изведнъж нещата изглеждат различно. Финансовите институции търсят ликвидност, парите на вложителите отново са търсени, а това води до повишаване на лихвите по влоговете.
От 12 март финансовият германски портал tagesgeldvergleich.de е регистрирал единадесет банки и доставчици на финансови услуги, които са вдигнали лихвите за овърнайт лихва и 16 - за срочни депозити. „Очакваме тенденцията да се засили", казва Андре Залцведел от портала.
Вложителите получават до 0,50-процента лихва за еднодневен депозит и до 1,05 процента за срочни депозити със срок една година.
„Спестовните депозити в банките не бяха предпочитани през последните години поради отрицателните лихви", казва Залцведел. Банките трябваше да плащат лихва от минус 0,5 процента за излишни пари, които паркират в краткосрочен план в Европейската централна банка. Сега те са готови да платят за това и да дадат лихви на вложителите си. „Заради кризата всичко се обърна и сега спестовните депозити отново са търсени“, казва Залцведел пред Süddeutsche Zeitung.
Много вложители в Германия вероятно гледат с интерес на този обрат. Те отдавна страдат от факта, че спестяванията им вече не им генерират никакъв доход. Като се вземе предвид процентът на инфлация, който в момента е 1,7 процента, в крайна сметка под черта парите в банка действително губят стойност. Ето защо инвестиционните експерти препоръчваха през последните години да се инвестира по-интензивно на фондовите пазари, тъй като фондовите борси процъфтяваха почти непрекъснато от 2009 г. Но с началото на тази криза акциите се сринаха с до 40 процента. Инвестицията в борсови продукти в такива несигурни времена вече е твърде рискована за мнозина.
Как стои въпросът със сигурността?
По принцип всеки депозит на спестител в банка в еврозоната е законно защитен до сумата от 100 000 евро. Ето защо потребителски организации препоръчват да не влагат повече от тази сума в банка. Ако дадена банка фалира, държавата в крайна сметка гарантира спестяванията, поради което е важна и солидността на съответната държава.
Кризата донякъде увеличава риска от фалит на компании и банки. Нилс Наухаузер от Центъра за консултиране на потребители в Баден-Вюртемберг съветва германските спестители, които искат да бъдат сигурни, по-добре да оставят депозитите си в германска финансова институция, отколкото в такава от чужда държава. Защото в случай на съмнение държавата ще компенсира местните спестители, а не чуждестранните. Този съвет сега е още по-важен. Освен това банките в Германия имат системи за сигурност, които надхвърлят 100 000 евро.