Какви са рисковете пред банките заради пандемията от Covid-19?

Суапови линии и хеджиране

Той обърна внимание на една от по-малко коментираните мерки, а именно задействането на суаповите линии между централните банки. Това са инструменти, в случая на валутния пазар, които представляват договори за бъдещи плащания. Федералният резерв на САЩ задейства пет такива линии, две от които с Европейската централна банка и с Английската централна банка, припомни Ортлиб.

„Има два вида институции, които понасят щети от коронавируса. Единият вид са застрахователните компании, които работят в евро, но инвестират портфейлите си в кошница от инструменти, голяма част от които са в долари. Covid-19 кризата обаче направи много по-трудно за тях да хеджират инструментите в портфолиото си, особено доларовите. Въпреки че звучи доста далечно за крайния потребител, това е потенциален сериозен системен риск“, допълва той.

„Хеджирането“ е финансова операция на един пазар за намаляване на риска от загуба на друг пазар. Не само при застрахователните компании, но и при пенсионните дружества активите се държат в кошница от инструменти, които носят различен риск - акции, облигации и други, често разпределени в пазари в различни държави.

Нарушените доставки удрят паричните потоци

Проблемът с Covid-19 е, че е с глобално разпространение, което прави почти невъзможно да се намери сигурно убежище, а това удря немалка част от портфейлите на дадени компании, допълни Ортлиб.

„Вторият риск идва от нарушаването на веригите за доставки. Това може би е по-малък проблем за Европа и по-голям за Азия. Нарушаването на веригите променя и паричните потоци, да не кажа, че ги спира. В много случаи говорим отново за доларови плащания. Въпреки това крайният ефект се отразява навсякъде, защото ако има нарушения в плащанията и работниците не могат да получат заплатите си. Това обаче връща топката към банките и останалите институции, които не могат да получат вноските си на време“, казва той.

И отново се връщаме към темата с необслужваните кредити. Едни от нискорисковите активи, които са част от банковите портфейли, са държавните облигации. Обаче заради Covid-19 ситуацията, в която се очаква все повече държави да поемат дълг, рискът ще се повиши, което ще увеличи цената на правителствения дълг за държавните хазни.

Спорът за „коронаоблигации“ в Европа

Най-закъсалите държави - като Италия, Испания и Франция, настояват за общи еврооблигации, които придобиха названието „коронаоблигации“. Германия и Нидерландия категорично се противопоставят – ситуация, позната от предишната криза.

„Кризата е изключително тежка в Италия. Ако няма някакъв механизъм, през който цялата еврозона да сподели риска, то тогава ударът няма да е само върху тази държава, но и върху цялата еврозона. За да се върне Рим към икономически растеж, ще има нужда от много пари, но в условия на рецесия вероятността това да стане чрез самостоятелно поет дълг е минимална. Ето защо еврозоната трябва да използва еднократно общ дългов инструмент, с който да подпомогне Рим в осигуряването на достатъчен ресурс, за да се справи“, каза Маркус Демари.

„Противопоставянето на еврооблигациите през 2011 и 2012 година беше заради факта, че имахме несиметричен шок в еврозоната. Някои държави бяха ударени много повече от други. Кризата с коронавируса обаче е симетричен шок за цялата еврозона, всъщност за цяла Европа и много държави извън нея. Необходимо е общо действие, за да се справим с тази ситуация. Ето защо съм убеден, че е добро решение да емитираме общи еврооблигации, в които рискът е споделен между държавите от еврозоната“, добави той.

Освен това изграждането на банковия съюз вече дава на страните от еврозоната ресурси - чрез Европейския стабилизационен механизъм и други институции, които могат да бъдат използвани, допълни Маркус Демари.

Какво правят държавите извън еврозоната, сред които е и България

„Тези държави имат подобни регулаторни изисквания, следователно и инструменти, каквито и в еврозоната. Разбира се, те имат механизми за овладяване на банкова криза, но проблемът е, че трябва да го направят самостоятелно - без помощ от институциите в еврозоната. За да осигурят стабилизиране на банковата система, те трябва да наберат ресурс от пазарите, което моментално ще увеличи дълга им“, каза Демари.

В България банковата система е стабилна, а централната банка предприе редица регулаторни мерки, с които да осигури допълнителна ликвидност на търговските банки. Тези действия на БНБ имат категоричната подкрепа на експертите.