Над десет години след финансовата криза банките в Европа са изправени пред голям тест за устойчивостта си, пише Financial Times.
Тази седмица нарастващите опасения заради пандемията от коронавирус и ценовата война в петролния сектор предизвикаха повсеместни разпродажби на пазарите. Компаниите поемаха в продължение на десет години евтин дълг в среда на ултраниски лихви. Сега вероятно ще последва вълна от фалити и растящ обем от лоши кредити ще удари вече анемичните печалби на банките.
След връхната им точка преди почти един месец индексите на европейските банки потънаха с 40% при безразборните разпродажби на акции на финансови компании. Това е повече от спада с 25% за цялата 2018 г. Акциите на европейските банки сега се търгуват на най-ниското им ниво от 90-те години на миналия век.
Последният спад е струвал на акционерите около 300 млрд. евро и е накарал всички големи европейски банки да търгуват при силни отстъпки от номиналната си стойност. Сега те струват средно около 0,4 пъти повече от нетните си активи, или наполовина по-малко спрямо съотношението от 0,8% за шестте водещи американски банки.
Въпреки поредицата от парични стимули, обявени от централни банки тази седмица, инвеститорите остават предпазливи. Нови счетоводни стандарти в САЩ и ЕС също заплашват да засилят болката и изискват от банките да признаят загуби на кредити много по-скоро, отколкото при предходните режими.
„Европейските банки са по-силни от гледна точка на ликвидност и капитал, отколкото бяха през 2008 и 2012 г.“, коментира Бенджи Крийлан-Сандфорд, банков анализатор в компанията Jefferies.
Френската инвестиционна банка Natixis поведе спадовете, след като акциите й загубиха над половината от стойността си от 17 февруари насам заради притесненията за големи загуби в подразделението й за управление на активи H2O.
Италианският кредитор Mediobanca е най-зле от гледна точка на спад на пазарната капитализация спрямо общ обем от кредити. Книжата й са поевтинели с 42 на сто от 17 февруари насам заради опасения за способността й да поеме още лоши кредити и спада на стойността на значителния обем от италиански дългови ценни книжа, който притежава.
Холандските банки ABN Amro и ING също бяха обект на разпродажби заради значителната си експозиция към енергийния сектор. Същевременно двуцифреният растеж на германската Deutsche Bank от началото на годината беше заличен и сега книжата й се търгуват на ново рекордно ниско ниво.
Европейските банки имат далеч по-малко пространство за маневри от американските по време на криза, която може да доведе до спад на приходите им с от 5% нагоре тази година. Една от мерките за рентабилност – средна възвръщаемост от акции, е регистрирала спад до 7% миналата година спрямо 16% при големите американски банки, показват данни на Европейския банков орган.
Наред с проблемите с акциите и печалбите кредиторите съобщават, че компаниите бързат да изтеглят кредитни линии, особено в петролната, авиационната, хотелиерската и ресторантьорската и здравната индустрия. Тези компании търсят ликвидност, за да оцелеят при евентуален дълъг период на глобална карантина.
Въпреки всичко банките в Европа този път са в по-добра позиция да оцелеят при сътресението. Регулаторите ги принудиха да изградят значителни капиталови буфери, абсорбиращи загубите, да понижат ливъриджа и да излязат от рискови дейности като търговия за собствена сметка.
Преди кризата от 2008 г. средният основен капитал на европейските банки беше около 4%, а днес е над два пъти повече и с по-високо качество, казва анализаторът от Citigroup Ронит Гоз.
„За разлика от 2008 г. банките не са причината за тази криза и в комбинация с държавна политика могат да бъдат част от решението“, смята Крийлан-Сандфорд от Jefferies.
преди 4 години Няма да се учудя, ако видим стрес тестове в реално време. отговор Сигнализирай за неуместен коментар