Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард няма търпение да остави своя следа в европейския банков регулатор. За момента знаем твърде малко относно нейните възгледи за бъдещия курс на паричната политика. Но едно е ясно: новият лидер на ЕЦБ иска да изиграе важна роля в борбата с изменението на климата, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.
Лагард смята, че е възможно тази амбиция да се съгласува с мандата на ЕЦБ, който включва, поне косвено, подобряване на мерките за опазване на околната среда. Но бившият ръководител на Международния валутен фонд (МВФ) трябва да бъде наясно с друг важен принцип: пазарният неутралитет. Това означава, че ЕЦБ не трябва да дава предимство на нито една конкретна компания или сектор.
Лагард успешно се пребори за включването на климатичните промени в стратегическия преглед на паричната политика на регулатора, който се проведе по-рано тази година.
Все пак съществуват мерки, които ЕЦБ може да предприеме, за да осъществи тази инициатива без да прави компромиси с другите свои цели.
Както самата Лагард отбеляза, ЕЦБ взима предвид устойчивостта, тъй като инвестира в своя пенсионен фонд.
Междувременно, по отношение на паричната политика централните банкери трябва да имат предвид въздействието на климатичните промени върху цените и други икономически променливи. Също така е правилно надзорният орган на ЕЦБ да поиска банките да са готови да издържат на всички шокове, свързани с климата.
Нещата биха станали много по-тревожни, ако ЕЦБ приеме радикалната идея за „усукване“ на паричната си политика, за да санкционира „мръсните“ индустрии и да възнагради „зелените“ такива. Например, централната банка би могла да насочи своята мащабна схема за изкупуване на корпоративни облигации към очевидно добродетелни компании, като това ще се отрази върху разходите по заеми на бизнеса.
Някой би могъл да се опита да оправдае този подход, като заяви, че освен поддържането на стабилността на цените, мандатът на ЕЦБ включва и подкрепа на целите на Европейския съюз (ЕС), които включват „подобряване на качеството на околната среда“. Съществува и мнението, че замърсяващите компании и индустрии ще бъдат изправени пред по-големи рискове в бъдеще.
Един от стълбовете на схемата за закупуване на активи на ЕЦБ е „пазарен неутралитет“, което значи, че централната банка не трябва да предпочита никоя държава или сектор пред други. ЕЦБ изкупува корпоративни и държавни облигации с цел да вдигне нивото на инфлацията в еврозоната до целта си от близо до, но под 2%. Когато избира кои ценни книжа да купи, регулаторът прави това въз основа на относителния размер на различните икономики на блока и пазарната капитализация на компаниите. Включването на специални преференции ще доведе до обвинения от страна на бизнеса и правителствата и ще урони независимия статут на централната банка.
ЕЦБ вече използва ясни критерии, за да прецени дали някои активи са твърде рискови, за да бъдат закупени. Регулаторът не купува гръцки държавни облигации като част от своята програма за количествено облекчаване, защото нито една голяма агенция за кредитен рейтинг не ги счита за инвестиционен клас. Тя продаде портфолиото си от облигации от конгломерата Steinhoff International Holdings NV, след като се появиха там сериозни счетоводни нередности.
Важно е обаче тези принципи за допустимост да са максимално неутрални по отношение на пазара. Произволните наказания биха отворили вратата за всякакви причудливи оценки.
Сегашното ръководство на ЕЦБ може да избере да бъде сурово с петролните и газовите компании въз основа на това, че един ден те ще бъдат пренебрегнати от инвеститорите и регулаторите. Утре политиците могат да използват този прецедент, за да заемат по-строга позиция срещу страна с висок дълг, ако се опасяват, че тя ще бъде изправена пред проблеми.
Добре е ЕЦБ да включи „зелени облигации“ в своите покупки - както е в момента - но не трябва да прекрачва границата. Количественото облекчаване е достатъчно противоречиво, дори когато ЕЦБ го прилага с похвална безпристрастност. Стимулирането на тези пламъци би било рискован ход за Лагард.