Регионалната комисия в ЕП се обяви против намаление на парите за кохезия*

Комисията по регионално развитие в Европейския парламент (ЕП) реши да замрази до края на февруари всички политически триалози относно кохезионните фондове. Информацията съобщиха от пресцентъра на ЕП.

По-конкретно евродепутатите не са съгласни със заложените средства за кохезия в Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г., които са по-малко, отколкото бяха за предишния период. Триалозите се водят от трите основни институции на общността – Европейски парламент, Европейска комисия и Съвет на ЕС, представляващ държавите членки).

От прессъобщението става ясно, че вчера в Брюксел координаторите в комисията единодушно са решили да замразят всички политически триалози, свързани с Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. до февруари, когато е планирано Европейският съвет да преразгледа въпроса. Координаторите са избрани от политическите групи и на практика те са политическият лидер на всяка група в комисията.

Евродепутатите от регионалната комисия призовават Съвета да гарантира, че бюджетните предложения по МФР няма да жертват кохезионното финансиране и че ще се постигне бърз напредък по всички небюджетни въпроси, зачитайки ролята на ЕП в процедурата по съвместно вземане на решения.

От регионалната комисия настояват и Европейската комисия да предложи извънредни мерки, с които да се гарантира продължителността на кохезинното финансиране през преходната 2021 г.

„Последното предложение на финландското председателство е неприемливо за Парламента и нашата комисия и сега очакваме ново предложение от Съвета“, коментира председателят на комисията Йонус Омаржи, цитиран в прессъобщението. 

Защо решението на регионалната комисия е важно?

Комисията по регионално развитие отговаря в рамките на Европейския парламент за три ключови законодателства, свързани с дългосрочния бюджет на ЕС: регламента за общи разпоредби, Европейския фонд за регионално развитие и кохезионния фонд и регламента за Интеррег, както и за наскоро предложения Фонд за справедлив преход.

Според членовете ѝ финансирането за кохезия и регионално развитие представлява една трета от бюджета на ЕС и всяко орязване ще има сериозни негативни последици за гражданите и бизнеса в Европа.

Съгласно предложението на ЕК по многогодишния бюджет на ЕС парите за кохезионна политика се намаляват със 7%, спрямо предишния период. С 5% се редуцират и средствата за селскостопанска политика. Мотивът на ЕК е са новите политически приоритети, по-добро управление на миграцията, засилване на инвестициите в наука и иновации, засилване на европейските системи за сигурност и отбрана и борбата с климатичните промени. Излизането на Великобритания от ЕС ще коства на общия бюджет поне 13 млрд. евро, което също е един от мотивите за намаление на парите за кохезия.

Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания са сред страните, които настояват за намален бюджет за кохезия. На другия полюс са България, Испания, Португалия, Гърция, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Пола, Румъния, Словакия и Словения, които са сред основните ползватели на пари от кохезионните фондове.

Съветник от регионалната комисия в ЕП коментира пред Investor.bg, че преговорите не са блокирани, просто са временно „замразени“ , за да може Съветът на ЕС да има време да преосмисли позицията си и да е наясно, че ЕП няма да отстъпи от своята.

Той припомни, че ЕП вече подкрепи увеличение с над 3 млрд. лв. на финансирането за България от ЕС след 2020 г. Законодателният доклад по МФР, чийто вносител и съавтор е евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, предвижда увеличение на сегашните 14,6 млрд. лв.  до 18 млрд. лв. за периода 2021-2027г. Това е най-високият бюджет за регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост от присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) досега и имаме подкрепата на Парламента, коментираха още от екипа на Новаков.

Така България застава сред първите три държави с най-високо увеличение на кохезионния бюджет и то при средно намаление от 11% за ЕС.

Какво следва оттук нататък ще стане ясно най-рано в края на февруари. Очаква се тогава председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който пое преговорите да инициира извънредна среща на върха. Очаква се скоро той да започне двустранни преговори на техническо и политическо равнище с държавите членки и с Европейския парламент с цел постигане на споразумение. 

Най-рано през април се очаква Европейската комисия да представи бюджетното си предложение за 2021 г., вече като част от следващия програмен период, но неизвестните остават много, предвид новия състав на Комисията, новите приоритети, Brexit и Зелената сделка. 

Какво всъщност е Многогодишната финансова рамка?

Многогодишната финансова рамка (МФР) представлява дългосрочния бюджет на ЕС. В нея се определят таваните за разходите на ЕС — като цяло и за различните области на дейност — за период от най-малко пет години. Последните МФР обикновено обхващаха период от седем години.

Решаващата дума за следващата многогодишна финансова рамка има Съветът. Преди изтичането на текущата МФР, Европейската комисия прави предложение за нов регламент за МФР. Той се използва като основа за преговорите в рамките на Съвета, което ще гарантира факта, че всички държави членки са част от споразумението: изисква се единодушие за постигането на съгласие.

При определяне на позицията си Съветът получава политически насоки от лидерите на ЕС, заседаващи в рамките на Европейския съвет.

За да се приключи процесът на вземане на решения се изисква съгласието на Европейския парламент. На практика това означава, че Парламентът може да одобри или отхвърли позицията на Съвета, но не може да прави изменения по нея.

Договарянето на новата многогодишна финансова рамка в едно от най-големите предизвикателства пред общността след приключването на евроизборите и формирането на състава на новата комисия и парламент. През 2013 г. бе приет последният седемгодишен план, когато за пръв път в историята на организацията тогава бе решено да бъдат намалени разходите. Най-важният финансов документ на Съюза трябва да бъде одобрен с пълно единодушие.

Преговорите вече навлизат в решителна фаза – през следващите няколко месеца ще стане ясно дали ЕС ще успее да осъществи промяната, за която европейските граждани гласуваха през май.

Ако реализирането на бюджета се забави, както се случи през 2014 г., това би прекъснало финансирането по европейски програми и проекти и би довело до загуби на работни места. Парламентът и Комисията са готови със своите позиции още от 2018 г., но преговорите текат мудно и трудно се постига консенсус. ЕК настоява за дългосрочен бюджет с размер 1,1% от брутния национален доход на ЕС.

Приоритет на бъдещата финансова рамка е борбата с климатичните промени и в този смисъл процесът по договаряне става още по-труден заради утвърждаването на детайлите по Зелената сделка.

*Обновена в 15.46 ч. с позицията на екипа на Андей Новаков