Европа не се нуждае от нова газова инфраструктура, за да подсигури надеждността на доставките, сочи ново проучване на индустриалната консултантска компания Artelys, в което тя предупреждава, че съществува риск от загуба на между 29 и 32 млрд. евро заради „ненужните“ газови проекти, съобщава Euractiv.
Индустриалната комисия към Европейския парламент (ЕП) ще гласува в сряда (22 януари) дали да одобри или отхвърли предложения списък с енергийни проекти, които евентуално биха кандидатствали за европейско финансиране.
Така нареченият четвърти списък с Проекти от общ интерес (ПОИ) беше представен от Европейската комисия (ЕК) на 31 октомври 2019 г. Той съдържа 151 енергийни инфраструктурни проекта, 70% от които са свързани с електроенергия или умни мрежи.
Но изследването на Artelys показва, че голяма част от вписаните вътре 32 газови проекти вероятно са „ненужни“.
„Съществуващата газова инфраструктура на Европейския съюз (ЕС) е напълно способна да посрещне различните сценарии за търсенето на газ за 28-те страни членки, дори при наличието на екстремни нарушения на доставките“, посочват от дружеството.
„Това предполага, че повечето от всичките 32 газови инфраструктурни проекти в четвъртия списък с ПОИ са ненужни от гледна точка на безопасността на доставките и представляват потенциално свръхинвестиция от десетки милиарди евро, подкрепени от европейските обществени фондове“, предупреждава проучването.
Проектите от списъка, ако бъдат одобрени, ще имат правото да получат финансиране от данъкоплатците в ЕС чрез т.нар. Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), който може да покрие до 50% от разходите за даден проект.
Според Artelys разходите за всичките 32 газови проекта възлизат на 29 млрд. евро.
Паскал Канфен, ръководител на WWF Франция, посочва, че ЕК трябва да преразгледа въпросния списък, преди да бъде взето окончателно решение.
„Ако обърнем внимание на цифрите, посочени в доклада на Artelys, ще видим, че за всяко евро, предоставено на Фонда за справедлив преход, ЕК ще е готова да даде 4 евро за финансиране на газовите проекти“, отбелязва Канфен.
„Ако следваме цифрите, посочени в доклада на Artelys, това би означавало, че за всяко евро, предоставено на Фонда за справедлив преход, Комисията ще е готова да даде 4 евро за финансиране на газови проекти“, отбеляза той, като предложи на Комисията да преразгледа своите приоритети.
ЕК защити своя 4-ти списък по-рано, посочвайки, че той отразява нарастващата роля на възобновяемата енергия в енергийната система и необходимостта от подсилване на мрежата, което дава възможност за интеграция на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и по-голяма трансгранична търговия.
Но това твърдение ЕК поддържаше по време на председателството на Жан-Клод Юнкер.
Визията на сегашния кабинет под ръководството на Урсула фон дер Лайен засили фокуса за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., като това може да има последици за енергийните проекти, които ще кандидатстват за европейско финансиране.
Поддръжниците на газовите проекти твърдят, че те са необходими от съображения за сигурност при доставките. Четвъртият списък е съставен въз основа на прогнозите за предлагането и търсенето от оператори на газови и електрически мрежи, следователно, според Джеймс Уотсън от Eurogas, тези проекти имат своите достойнства и трябва да се считат за необходима част от енергийната инфраструктура на ЕС.
Очаква се единствено Зелените и представителите на левицата да отхвърлят списъка с PCI по време на гласуването тази сряда, като източник посочва, че членовете на ЕП ще гласуват за списъка като цяло, а не за отделни проекти в него.