Какво губи Германия от спирането на ядрените мощности?

Германия, която набавя близо половината от електроенергията си от възобновяеми източници, планира да затвори всичките си атомни електроцентрали до 2022 г. Междувременно нейните въглищни мощности ще продължат да работят до 2038 г. Според проучване на американското Национално бюро за икономически изследвания Германия плаща скъпо за това загърбване на ядрената енергия – защото плаща с човешки животи, пише Ирина Слав за Oilprice.

В проучването бяха разгледани данните за производството на електроенергия между 2011 и 2017 г., за да се оценят разходите и ползите от постепенното прекратяване на ядрената енергия, предизвикано от аварията във АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г., което и до днес се ползва с подкрепата на всички парламентарни сили в най-голямата икономика в Европа.

Спирането на атомните централи, естествено, изисква замяната им с нещо друго. Въпреки репутацията си на лидер по отношение на соларната и вятърната енергия, Германия трябваше да прибегне до въглищата и природния газ. Към средата на 2019 г. въглищата са отговорни за почти 30% от произведената електроенергия в страната, докато делът на ядрената се е свил до 13,1%, а този на газът възлиза на 9,3 на сто.

Авторите на проучването изчисляват, че „социалната цена на поетапното прекратяване“ на германските ядрени централи струва на производителите и потребителите 12 млрд. долара годишно. По-голяма част от тез разходи тежат на потребителите. 

Какво точно представляват тези социални разходи?

„По-конкретно“, пишат авторите, „над 70% от разходите за постепенно прекратяване на ядрената енергия се дължат на увеличения риск от смъртност от замърсяване на въздуха като следствие от производството на електричество чрез изгаряне на изкопаеми горива, а не от използването на ядрени източници.“

Виновникът? Въглищата.

Според проучването около 1100 души умират заради замърсяването от производството на електроенергия от въглища всяка година. Това, според авторите, е много по-лошо от дори най-песимистичните оценки на разходите за така наречения „риск от ядрена авария“, а не само това: 1100 смъртни случая годишно от замърсяване, свързано с въглища, са по-лоши, дори когато включите разходите за ядрени отпадъци.

Резултатите от проучването, което използва машинно обучение за анализ на данните, изненада дори самите автори. Те не са очаквали, че цената на човешкия живот ще бъде най-високата цена, свързана с прекратяването на ядрената дейност.

Само преди две десетилетия замърсяването на въздуха беше основна грижа за много еколози. Сега, въглеродните емисии и тяхното влияние върху климата изглежда са поели водеща роля и, както сочи изследването. А това води до пренебрегване на важни проблеми.

Междувременно съществуват призиви - а някои от тях идват от авторитетни гласове - които предупреждават, че пълен преход към икономика с нулеви емисии е невъзможен без ядрената енергия, която на практика е без емисии, след като централата бъде въведена в експлоатация.

Не кой да е, а Международната агенция по енергетика (МАЕ) - твърд привърженик на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) - казва в доклад от миналата година, че постепенното прекратяване на ядрения капацитет не само в Германия, но навсякъде може да доведе сериозно увеличение на въглеродните емисии, тъй като недостигът на електроенергия ще трябва да бъде запълнен с мощности, ползващи изкопаеми горива, точно както се случи в Германия.

Но защо ВЕИ не могат да запълнят тази празнина?

„Ако други източници с ниско съдържание на въглерод, а именно вятърът и слънчева фотоволтаична енергия, трябва да покрият липсата на ядрена енергия, тяхното разполагане ще трябва да се ускори до безпрецедентно ниво. През последните 20 години вятърът и соларната енергия се увеличиха с около 580 гигавата в напредналите икономики. Но през следващите 20 години би трябвало да се добави близо пет пъти това количество енергия. Подобно драстично увеличение на производството на енергия от възобновяеми източници би създало сериозни предизвикателства за интегрирането на новите източници в по-широката енергийна система“, посочват от МАЕ.

Дори приятелите на Германия в ЕС признават важността на ядрената енергия. Оставяйки настрана Франция, където тази енергия е единственият най-голям източник с дял от 60 процента от националния енергиен микс, членовете на ЕС се съгласиха през декември да включат ядрената енергия в своя цялостен план за борба с изменението на климата, за който съюзът гласува в края на година.

"Ядрената енергия е чиста енергия", заяви по това време чешкият премиер Андрей Бабиш, добавяйки: "Не знам защо хората имат проблем с това."

Причината толкова много хора да имат проблем с ядрената енергия, разбира се, е очевидна. Всъщност има две причини: Чернобил и Фукушима. Човек може с основание да твърди, че две аварии за всички тези години на използване на ядрената енергия са достатъчни, за да дистанцират хората от този тип енергия.

Проблемът с ядрените централи, в съзнанието на повечето нейни противници, е, че рядко може да се стигне до авария, но когато това стане, е далеч по-катастрофално, отколкото прекъсване, причинено от спад в производството на слънчева енергия, например.

Няма начин изцяло да се премахне опасността от инцидент с ядрен реактор. Производителите на реактори усъвършенстват своята технология, повишават функциите за безопасност и се уверяват, че рискът ще бъде минимален, но рискът остава, възпирайки политиците - тези, които взимат окончателните решения. И тези решения могат да спасят човешки животи.