Сблъсък с Иран
Другият епицентър на трусовете беше Персийският залив - Техеран и Вашингтон на няколко пъти бяха на ръба на война след залавяне на ирански петролни танкери, обстрелване на американски дрон. А Владимир Путин посети Саудитска Арабия за първи път от десетки години. Атаката срещу саудитските петролни полета, които не предизвикаха мощен отговор от Вашингтон, все по-острите критики на американския Конгрес след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги през 2018-та, отвориха вратите на Путин за саудитското кралство. От 2014-та насам Москва и Рияд ставата все по-близки на двустранно ниво, постигнаха споразумение за намаляване на производството на петрол. На 15-ото ежегодно издание на дискусионния клуб Путин обяви как вижда света - Западът е в упадък, обединена Америка е изключена, а ние сме в зората на нова ера, в която на върха са Русия, Китай и Индия:
„Днес пред нас има две крайности, два възможни сценария за по-нататъшния ход на събитията. Първият - прераждане на универсалния модел на глобализацията, превръщането й в карикатура на самата себе си, когато общите международни правила са подменени със закони, административни и съдебни механизми на една държава, както постъпват в момента Съединените щати - разпространяват своята юрисдикция в цял свят. Такъв модел не само противоречи на логиката на нормалните междудържавни отношения, но най-вече не отговаря на предизвикателствата на бъдещето. И вторият сценарий е за фрагментация на глобалното икономическо пространство - това е път на безкрайни конфликти, търговски войни, а може би и не само търговски, говоря за битка без правила, всеки срещу всеки“.
„Смъртта на НАТО“
Дори френският президент Еманюел Макрон запя в тона на новия ред и обяви, че НАТО е в мозъчна смърт. На срещата на върха на НАТО в Лондон по повод 70-тата годишнина от създаването на пакта, той защити думите си:
„Знаех, че изявленията ми ще предизвикат реакции и ще разтърсят много хора. Но все пак стоя зад тях. На масата нямаме определение за тероризъм. Като погледна Турция - те се бият сега срещу тези, които се биха с нас, рамо до рамо срещу Ислямска държава, а преди това бяха заедно с лидерите на Ислямска държава. Това е проблем със стратегията. Предизвикваме дискусия за това колко плащаме за НАТО и нямаме ясна дискусия за стратегията“.
Когато Еманюел Макрон беше избран за президент през 2017 г., той отпразнува победата не под звуците на Марсилезата, а на фона на Одата на радостта - химна на Европейския съюз. В средата на мандата той използва вакуума с предстоящото оттегляне на германския канцлер Ангела Меркел и се утвърди като лидерът на Континента. И докато Великобритания търси вратата на Брекзит, Макрон се намеси в почти всеки международен проблем - климатът, глобалната търговия, санкциите срещу Иран, съперничеството с Китай и руската агресия. Стана инициатор на първата от три години среща на Нормандската четворка за Украйна.
Трусовете на 2019 г. дадоха повод на руския президент Владимир Путин да направи обобщение, което беше посрещнато с остра реакция.
„Така наречената либерална идея, според мен, просто умря окончателно. Западните ни партньори признават, че някои елементи от нея са просто нереалистични - мултикултурализмът и така нататък. Когато започна проблема с миграцията, мнозина признаха, че да, за съжаление, това не работи и трябва да си спомним за интересите на местното население. Трябва да разберем, че има нужда да мислим за хората, които са в трудна ситуация по ред политически причини в своята държава“.
Години по-рано след падането на комунизма Франсис Фукуяма обяви краят на историята, господството на либерализма с еднополюсния свят, доминиран от Съединените щати. Може би подобно на Фукуяма, Путин може да не се окаже прав. Геополитическите земетресения на 2019 г. меняха епицентъра си буквално за часове, не бяха достатъчно силни, за да разтърсят света из основи, но със сигурност ще продължават да разместват тектоничните плочи и през 2020 г.