Кой руски газ точно?
Германският анализатор от Global Intelligence Services д-р Франк Умбах смята, че газът, който Русия доставя по тръбата на „Северен поток“, не е същият като горивото, което транспортира през газопреносната инфраструктура на Украйна.
Газът, който ще отива към Германия през „Северен поток 2“, ще се подава от новите находища на полуостров Ямал, където производството се извършва в среда на трайно замръзнала земя (вечна замръзналост – бел.ред.) и, съответно, разходите за добив са много по-високи. Умбах определя като „съмнително“ руското твърдение, че транспортирането на природен газ по съществуващото трасе „Северен поток 1“ е много по-евтино, отколкото транзита през Украйна.
Според Умбах офшорните газопроводи, предвид по-високата цена при тях, могат да бъдат по-евтини само на разстояние от 1000 км или по-малко. Тъй като находищата на полуостров Ямал се намират на 4300 км от балтийското крайбрежие на Германия, това правило предполага, че внесеният американски или африкански втечнен природен газ (LNG) или горивото през Украйна могат да бъдат по-евтини от газа от Ямал.
Германският експерт смята, че транзитът на газ по „Северен поток“ в момента е силно субсидиран от много по-рентабилните газови находища в Западен Сибир, което предполага, че този пренос няма да бъде финансово устойчив в дългосрочен план.
Според Умбах сериозен риск за находищата там представляват и климатичните промени, които могат да доведат до топене на вечната замръзналост, върху която са разположени оншорните участъци, водещи до „Северен поток 2“.
Финансови и екологични рискове
По отношение на новия подход, който ЕС търси за чистата енергия, Умбах смята, че е необходимо да бъдат редуцирани количествата на конвенционален природен газ, постъпващи на територията на блока, след 2030 г.
Той се аргументира с това, че руското виждане за изграждането на „Северен поток 2“ е доказано грешно.
По неговите думи по време на среща в Берлин преди година директорът на Главна дирекция „Енергетика“ към ЕК Клаус-Дитер Борхард споделя подобно мнение пред представители на германската газова индустрия и на „Роснефт“.
„Инвестициите в Ямал бяха направени през 2002 г., като достигат 250 млрд. долара, според някои изчисления, а ако добавите 40-50 млрд. долара за изграждането на нови тръби от Ямал до Санкт Петербург, подобно решение не може да бъде коригирано“, смята Умбах.
Визирайки топящата се вечна замръзналост, германският специалист споделя още, че нарастващите рискове и разходи тревожат Москва, като тук дори не влизат огромните количества емисии на метан, които се отделят в атмосферата.
Според Умбах Русия не е инвестирала нищо в поддръжката на своите стари тръбопроводи, които водят към Украйна. По неговите думи поправката и реновирането на офшорните тръбопроводи в случай на необходимост е по-рисковано и времеемко в сравнение с поддръжката на конвенционалните газопроводи.
„Поправката на сухоземните тръби, в зависимост от степента на повреда, отнема между 3 и 4 дни, а според изчисленията поправката на офшорните участъци отнема седмици“, посочва Умбах пред Euractiv.
Според него, ако украинският маршрут не се използва ефективно, това ще създаде предпоставки за рискове относно сигурността на енергийните доставки за Европа.