За успеха на Джонсън фактор изиграха и популистките обещания на лейбъристите за увеличаване на данъците на богатите и национализиране на индустрията, но въпреки всичко темата за Brexit беше водеща в сърцата и умовете на избирателите - по-добре ужасен край, отколкото ужас без край, както гласи старата максима.
Рисковете напред
Новината за избора на Джонсън и мнозинството на консерваторите, което му позволява да прокара сделката, бе посрещната радостно и в чужбина, където развръзката на процеса по излизане от ЕС се усеща, макар и индиректно, през ефектите върху световната търговия.
Радостта и пазарните ръстове, обаче, може да се окажат временни. Догодина ще се окаже особено важна не само защото тогава – поне засега – ще се осъществи Brexit. Пред Лондон и Брюксел стои нова порция преговори за търговските отношения след развода, което крие не по-малко рискове и подводни камъни от преговорите за условията по раздялата.
„Brexit може да продължи да натежава върху икономическата активност, тъй като трудната задача по изковаването на новите търговски взаимоотношения на Великобритания едва започва“, посочва пред Bloomberg Саймън Уелс, главен икономист за Европа на HSBC Holdings Plc.
В същото време дни преди коледните празници стана ясно, че Джонсън готви законодателни промени, които да гарантират, че преходният период след Brexit няма да бъде удължаван. Рискованият ход на Джонсън е последният знак за намерението му да осъществи раздялата с ЕС без повече допълнително протакане. След изборната си победа премиерът вече разполага със свободата да действа по програмата си за Brexit, без да се страхува от неодобрението на парламента.
Мярката също така предполага, че Джонсън се опитва да окаже натиск върху преговарящите от Брюксел, за да си спечели отстъпки, гарантирайки, че заплахата от хаотичен Brexit ще е заложена в закон.
„Виждали сме Джонсън да използва заплахи и крайни срокове и преди, за да предизвика действие. ЕС ще има стимул да избегне хаотичен Brexit след година. Но също така той иска да запази Великобритания колкото се може по-обвързана със своите правила и регулации“, посочва журналистът на Bloomberg Розалинд Матисон в свой материал.
Така, също както в края на 2018 г., съдбата на Brexit остава отворена. Въпреки постигнатия напредък рисковете, с които страната изпраща 2019 г. и посреща новото десетилетие, остават относително непроменени. Въпреки трудностите, с които беше съпроводено, излизането на Великобритания от Европейския съюз е едва първата стъпка и тепърва от още по-голямо значение за бъдещето ще е способността на страната да договаря изгодни за нея търговски сделки, в това число и с ЕС – основният й търговски партньор в момента.
Борис Джонъсн доказа, че лесно може да привлича избирателите на своя страна, но дали ще има същия успех и на масата за преговори, изправен срещу новата и нахсана Европейска комисия, тепърва предстои да стане ясно. 2020 г. лесно би могла да се превърне в годината на Борис Джонсън, но също толкова бързо той би могъл да падне с гръм и трясък от пиедестала си подобно на своите предшественици. Със сигурност с Brexit проблемите на Великобритания и нейните ръководители няма да свършат.
преди 4 години По принцип си прав. Но картината е по-шарена. Например:Лондон е световен център на евроклиринга. От 10 години ЕЦБ иска този бизнес да се извършва на територията на Еврозоната, тогава ЮК заплаши че ще излезе и дадоха решението на ЕЦБ на ЕС. Тогава ЕС отсъди в полза на ЮК, а ЕЦБ не обжалва защото беше преди референдума. Сега няма никаква причина евроклиринг да се прави в Лондон, бизнес с трилиони евра оборот, годишно и печалба от милиарди годишно ще излезе от ЮК.ЮК има отрицателен търговски баланс на стоките и положителен на услугите, като първият е по-голям от втория. И причината е че ЮК не произвежда нищо, което да може да се изнесе в особено големи количества. А голяма част от това, което всъщност изнася е част от европейската верига на доставки и/или се изнася за ЕС.Приказките са нови пазари са доста празни. Новите пазари са бързо растящи, но много малки. Най-голямата икономика в Африка - Нигерия е горе-долу колкото Белгия. Цяла Африка е в пъти по-мамка от ЕС. ЮК, благодарение на членството с ЕС има(ше) договори за свободна търговия с почти целия свят. Изключение правят стоки, които са част от протекционизма на ЕС, например стоманата, колите, слънчевите батерии, велосипедите от Китай. По-голямата част са земеделски продукти: захар от Африка и Южна Америка, маслини от Турция и САЩ, агнешко от Нова Зеландия, говеждо от Южна Америка, ГМО САЩ и Южна Америка. Свободна търговия с тези държави означава падане на митата за тези стоки. Което означава край на фермерството в ЮК. Е, за маслинките ще одарят джакпот. Северна Ирландия и Шотландия гласуваха за оставане в ЕС и сепаратистките движения се усилват. Предполагам си млад човек и не си спомняш "По света и у нас" и "Светът в действие" от 70-те и 80-те. Накратко, това което в момента е Сирия и Багдад, тогава беше Северна Ирландия и Лондон. Бомба до бомба и до между тях още една бомба. В СИ по едно време казармите ги обстрелваха с минохвъргачки (от ГДР) и ракети (от ООП и Хизбула). С напредването на технологиите нещата не стават по-лесни а напротив.Тъй че, бъдещето бред Англия може и да е светло дългосрочно, но непоследствено пред тях има един доста мрачен и неясен период. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Пиша се статии дето нямат общо с истината - как веднъж не казахме - brexit-a е изключително добър за британия, страната си връща пълен суверенитета, част от който беше придаден на Европ.комисия. Търговията пак ше си я има, но няма да се възприемат купищата безсмислени директиви на ЕС - като се почне от GDPR и се стигне до кривите краставици. Британците ще имат собствено качествено законодателство. Имат си собствена парина единица. Производит. на труда и конкурнтоспособност е необходима за всеки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар