С Brexit проблемите на Великобритания няма да свършат

В средата на март вече беше сигурно, че Великобритания няма да може да напусне блока до края на месеца. Отлагане на датата бе подкрепено с 211 гласа в британския парламент, а исканата отсрочка бе до 30 юни. Голямата въпросителна останаха европейските лидери, за които няма гаранции дали ще одобрят отлагането, или ще се стигне до развод без споразумение.

В крайна сметка се стигна до ново отлагане на Brexit – до 31 октомври, когато страната трябва да напусне блока с или без сделка. Отлагането предизвика недоволство и разнопосочни мнения в европейските столици.

В Лондон пък все по-упорито път започна да си прокарва една друга идея, която от месеци витае в политическото пространство – че ще са необходими нови предсрочни избори, за да се излезе от поредната безизходица преди октомври.

До нов вот обаче така и не се стигна. Вместо това след бурни призиви от всички страни на политическия спектър Тереза Мей обяви, че подава оставка, считано от 7 юни.

Ерата Джонсън

След оставката на Мей Консервативната партия започна процедура по избор на нов лидер, която, след няколко кръга и редица водещи политически фигури, изпробващи късмета си, в крайна сметка завърши с безапелационната победа на Борис Джонсън с 66% от гласовете на партийните членове.

Ексцентричният бивш кмет на Лондон и едно от лицата на кампанията за Brexit успя да стане новият премиер на страната с обещанието, че няма да има повече отлагания и компромиси.

Първите няколко месеца преминаха бурно за новия премиер, който изглеждаше по-скоро в свои води, отколкото притеснен за бъдещето на страната. 

Поучил се от горчивия опит на своята предшественичка, Борис Джонсън побърза да се погрижи да елиминира – доколкото е възможно, парламентът като фактор в процеса по излизането на страната от блока.

През август премиерът отправи официално запитване за прекратяване работата на парламента през септември, което бе одобрено от кралица Елизабет Втора. Според премиера мярката е рутинна, но мнозина анализатори видяха в нея опит да се даде на депутатите по-малко време за евентуални опити да се блокира в парламента сделката за Brexit преди 31 октомври.

Преди да се стигне до там, обаче, депутати и от двете основни политически сили успяха да се обединят, за да гарантират, че няма как да бъде осъществен развод с ЕС без споразумение. Искането бе прието на 4 септември с 327 срещу 299 гласа. Макар и да звучи на пръв поглед безобидно за Джонсън, това развитие означава, че той ще бъде принуден да поиска ново отлагане на датата за Brexit, ако до 31 октомври не гарантира минаването на сделката си в парламента.

Преди края на месеца Джонсън получи нов удар с решението на британския Върховен съд, че отлагането на работата на парламента е противоконституционно. Така още на следващия ден след решението работата на парламента бе подновена отново, но все по-ясно започнаха да се чуват призиви за предсрочни избори.

Добрите новини за Джонсън дойдоха през октомври, когато стана ясно, че е постигнато споразумение с ЕС преди срещата на върха на блока на 17-18 октомври. Въпреки това, все още предстои одобрението й от британския и европейските парламенти.

Те обаче не се задържаха, тъй като с напредването на времето все по-ясно започна да става, че до Brexit на 31 октомври просто няма как да се стигне. Въпреки многократните увещания на Джонсън, че страната напуска блока на 31 октомври, все пак британското законодателство го принуди да поиска удължение на срока.

В крайна сметка през октомври бе потвърдено удължаването на срока до 31 януари 2020 г., като това може да стане и по-рано, стига споразумението с ЕС да бъде одобрено от британския парламент.

Ноември от своя страна премина под знака на европейската политика и избора на нов председател на Европейската комисия (ЕК). Обратно на Острова в края на октомври депутатите гласуваха за провеждането на нови избори. Така парламентът се разпусна на 6 октомври за пет седмици предизборна кампания до датата на вота 12 декември.

Изборите начело с Борис Джонсън се превърнаха в своеобразна кулминация на бурната изминала година. Категоричният успех на премиера, който успя да спечели за Консервативната партия най-голямата изборна победа от времето на Маргарет Тачър насам, потвърди нещо, което мнозина вече знаеха – британските избиратели са по-уморени от процеса по Brexit, отколкото се притесняват за последствията от него. Успехът на премиера би могъл да се разчете само по един-единствен начин, като категорично желание цялата тази сага по напускането на блока вече да приключи.