Защо европейските страни са против фискалната прозрачност?

След три години на блокиране на преговорите Европейският съвет накрая гласува дали да се гарантира фискална прозрачност в Европейския съюз (ЕС). И въпросното предложение в крайна сметка беше блокирано от 12 страни, пише Луис Гарикано, лидер на испанската либерална партия Суидаданос в Европа, за Euractiv.

Дванадесет страни то ЕС, сред които Ирландия, Кипър, Малта и Австрия, блокираха предложението за нова регулация, която би принудила многонационалните компании да разкриват размера на печалбата, която генерират в Европа и колко данък плащат във всяка една от 28-те държави членки на блока. 

Европейският парламент (ЕП) изчислява, че почти 200 млрд. евро се губят от данъчни приходи всяка година заради законни техники за избягване на данъци. Миналият четвъртък (28 ноември) Европейският съвет гласува против гарантирането на фискална прозрачност, която би могла да помогне на ЕС да получи въпросните 200 млрд. евро.

Горепосочените страни плюс Кипър, Латвия, Словения, Естония, Австрия, Чехия, Унгария и Хърватия гласуваха против налагането на системата CBCR – публично отчитане по държави, което би принудило големите международни компании да разкриват ключови финансови данни на своите дъщерни дружества във всяка страна от ЕС.

В същото време Франция, Испания и Холандия подкрепиха предложението, докато Германия се въздържа. От друга страна Швеция гласува против регулацията, посочвайки, че директивата може по-скоро да намали по-високите им стандарти за прозрачност.

Регулацията е създадена, за да изясни как точно най-големите компании в света, като Apple, Facebook и Alphabet, успяват да избегнат плащането на данъци. Основно схемата се прави като се прехвърлят печалби от Великобритания, Франция и Германия, към страни с нулев или минимален данък, като Ирландия, Люксембург и Малта.

През 2017 г. Парламентът гласува за една проста и ясна версия на CBCR. Беше предложено регулацията да се прилага само за компании с приходи от над 750 млн. евро (около 5% от мултинационалните компании) и да ги задължава да оповестяват публично броя на своите служители, приходите, данъчните разходи и печалбите по държави на дейност. В Съвета, след три години блокиране на преговорите, финландското председателство принуди страните да гласуват нашето предложение, пише Гарикано.

Отхвърлиха го.

От години ЕС се бори с проблема с избягването на данъци с мерки като пакета срещу избягване на данъчно облагане. Добре финансираните мултинационални компании обаче са инвестирали достатъчно ресурси, за да намерят необходимите вратички, често с неявната подкрепа на данъчните убежища, от които могат да се възползват. Поради това стратегията трябваше да бъде различна - когато се изправи пред корупция и безнаказаност, ЕС трябваше да реагира с отчетност и прозрачност.

CBCR съществува във финансовия сектор от години и изследванията показват, че публичното оповестяване на фискална информация по държави не е навредило на конкурентоспособността им. Всъщност тя е направила точно обратното. Притежавайки повече информация, инвеститорите имат повече доверие в компаниите, в които инвестират; репутацията им се подобрява, а конкурентоспособността им не страда.

Европейските нации не могат да продължат да игнорират своите ангажименти относно борбата с избягването на данъци те не могат да стоят със скръстени ръце при подобни международни инициативи, призоваващи за прозрачност. Те трябва да работят с Парламента, за да гарантират фискална прозрачност в нашия Съюз и да гласуват отново за приемане на CBCR, смята Гарикано.