Сега вниманието е насочено към последиците върху пенсионните фондове. Те разчитат на облигациите за стабилна възвръщаемост, за да финансират плащанията за пенсионерите. Доходността от облигациите на страни като Германия е отрицателна и това ги принуждава да търсят възвръщаемост другаде. В Холандия строгите правила за отчетност при изчисляването на бъдещи разходи обичайно са смятани за положителни, но това означава, че фондовете са изправени пред по-големи пасиви, когато лихвите са ниски. Ако не могат да изпълнят задълженията си, те са принудени да намаляват плащанията.
„По всяка вероятност ще трябва да намалим пенсиите догодина, а картината за идните години също не изглежда добре“, предупреди миналия месец Кориен Вортман-Кул, ръководител на ABP, един от най-големите фондове в Холандия.
Холандската пенсионна система има два основни компонента – държавна пенсия за всички и частни пенсии, за които плащат както служителите, така и работодателите, като равнището на бонусите често се договаря от профсъюзите.
Повечето служители имат достъп и до двете и тъй като както държавните, така и частните средства са смятани за надеждни, те са сигурни, че ще бъдат обхванати от пенсионната система въпреки относително високите нива на дълг на домакинствата. Активите на пенсионните фондове в Холандия възлизат на 1,5 трлн. долара, в резултат на което резервите на фондовете в страната са едни от най-големите в света.
В подобна среда всякакви съкращения ще бъдат ужасяващи. Холандското правителство прогнозира, че около половината от пенсионерите ще са изправени пред леко понижаване на пенсиите си през 2020 г.
Подложено на натиск, холандското правителство обяви миналия вторник план за смекчаване на болката. Министърът по социалните въпроси и заетостта Ваутер Кулмейс заяви, че ще разхлаби някои от изискванията към фондовете догодина, които биха ги принудили да направят съкращения. Мерките ще позволят повечето от тях да бъдат избегнати. Необичайното предложение ще бъде разисквано в парламента този четвъртък.
По-широка криза
Холандия е съсредоточена върху начините за справяне с демографските промени, като разработва план за реформиране на системата си, който се очаква да бъде финализиран през 2020 г. Страната ще повиши пенсионната възраст на 67 години през 2024 г. След това за всяка година увеличаване на продължителността на живота в страната гражданите ще трябва да работят още осем месеца за достигане до пенсионна възраст.
Но в краткосрочен план извънредното положение, предизвикано от ниските лихви, е в центъра на вниманието.
Марк Хеемскерк, пенсионен експерт на Mercer, базиран в Амстердам, казва, че напрежението излиза извън границите на Холандия и дава за пример Дания като друга страна, която може да бъде изложена на риск. Парадоксално, именно по-строгите и надеждни пенсионни системи може да са изправени пред усложнения. „Колкото повече гаранции имате за пенсиите си, толкова (по-сериозен) е проблемът“, отбелязва Хеемскерк.
За централните банки проблемът с пенсиите подхранва по-широки притеснения заради нетрадиционните политики през последните десет години.
Европейската централна банка (ЕЦБ) е изправена пред безпрецедентно недоволство след заседанието си през септември, когато обяви, че ще тласне лихвените проценти още по-дълбоко на отрицателна територия и ще възобнови програмата си за покупка на активи на стойност близо 3 трлн. долара. След заседанието Клаас Кнот, член на Управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на Холандската централна банка, публикува необичайно гневно комюнике, в което нарече мерките „непропорционални за настоящите икономически условия“.
Кристин Лагард, която започна мандата си като гуверньор на ЕЦБ този месец, е наясно с безпокойството за последиците от отрицателните лихви и обещава да ги преразгледа по време на мандата си. От гледна точка на холандските пенсионни фондове обаче болезнено ниските лихви няма да доведат доникъде и въпросът е дали правителството може да смекчи болката преди системните промени да влязат в сила догодина.
„Трайно ниските лихви са реалност, която очевидно трябва да имаме предвид“, каза Вортман-Кул пред пенсионери миналия месец.
преди 4 години При въведеното неправилно емитиране на пари е с нарастващи щети.При запазване на грешката на централната банка, колкото повече е икономическия растеж толкова повече са щетите. Нараства опасността за катастрофална национална криза.За да отложи открития стадий на кризата, централната банка въведе занижени лихви.Ако не бяха въведени отрицателните лихви, откритото начало на кризата щеше да е реалност.Спасението от кризата е възможно. За устойчив държавен просперитет е необходимо правилно емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Банките им виновни. Ами то няма растеж, как банките да вдигнат лихвите. Банките не могат да бъдат оборудвани със стругарски цехове. Вдигането на лихвата довежда директно до трупане на дълг. Достигната е границата на растежа. Този проблем е представен като липса на инвестиции, липса на възвръщаемост. Интересното е, че има страх от споменаването на това, че е достигната тази граница на растежа. Казват го по всякакъв друг начин, но не и по този. Дори като кажат, че ниските лихви са виновни, така проблемът съвсем е заметен под килима. Няма растеж, това е. Банките са виновни дотолкова, доколкото са били инструмент за достигането на тази граница на растежа. Сега по принуда се прави експеримент колко време може да продължи това състояние. На икономистите им е ясно това положение, но те не могат да дадат рецепта, защото ще трябва да подгонят тия от ФЕД с тояги, а вече е късно. Сега и музеят на мадам Тюсо може да играе ролята на ФЕД. Всичко е замръзнало в позата на някакво метафизично очакване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар