Основните европейски борсови показатели приключиха днешната сесия на зелена територия, подсилени от оптимизма сред инвеститорите относно търговските преговори между САЩ и Китай, съобщава CNBC.
Положителният заряд за фондовите борси дойде, след като стана ясно, че двете най-големи икономики в света са се договорили да не налагат нови мита в продължаващата вече 16 месеца търговска война.
„През последните две седмици водещите преговарящи имаха сериозни, конструктивни дискусии и се договориха да премахнат допълнителните мита на фази, тъй като е постигнат напредък по споразумението“, заяви Гао Фен, говорител на китайското министерство на търговият, цитиран от Bloomberg.
По думите му, ако Пекин и Вашингтон постигнат споразумение, то двете страни трябва да отменят съществуващите допълнителни налози в същите пропорции.
Паневропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 0,37 на сто до 406,56 пункта, достигайки най-високото си ниво от юки 2015 г. Акциите на автомобилните компании поскъпнаха с 1,7%, водени от силните корпоративни отчети.
Германският показател DAX записа ръст от 109,57 пункта, или 0,83%, до 13 289,46 пункта.
Френският измерител CAC отчете повишение с 0,41% до 5890,99 пункта.
Британският индекс FTSE се покачи с 0,13 на сто до 7406,41 пункта.
По-рано днес CNBC съобщи, че Европейската комисия (ЕК) е понижила прогнозата си за растеж на икономиката в еврозоната. Изпълнителният орган на ЕС посочи, че глобалното търговско напрежение ще бъде определящо, за стабилността на региона, заради способността си да ограничи икономическата му експанзия.
Сега се очаква икономиката на 19-членния регион да нарасне с темпове от 1,1% тази година и 1,2% през 2020 г.
В същото време стана ясно, че германското индустриално производство продължава да се влошава, противно на последните сигнали за подобрение в еврозоната. Производството е спаднало с 0,6% през септември в сравнение с очакванията на икономисти за спад от 0,4%. Промишленият сектор основно поддържа спада, докато строителството и енергийната индустрия бележат известно увеличение на показателите си.
Във Великобритания, Английската централна банка (АЦБ) взе решение остави непроменени основните си лихвени проценти преди предсрочните избори в страната.
Точно 35 дни преди британците да се отправят към изборните урни деветчленният борд на британската централната банка, ръководен от Марк Карни, гласува да запази референтните си лихви на ниво от 0,75%.
При индивидуалните акции книжата на Siemens поскъпнаха с около 5 на сто, след като компанията обяви приходи за четвъртото тримесечие, които достигат 24,5 млрд. евро, което е ръст от 8 на сто на годишна база, докато германският кредитор Commerzbank обяви 35-процентно покачване на нетната печалба за третото тримесечие, а цената на книжата му се понижи с 0,16 на сто.
Акциите на италианската банка UniCredit поскъпнаха с около 6%, след като кредиторът подкрепи своята целогодишна насока, обявявайки нетна печалба в размер на 1,1 млрд. евро за третото тримесечие.
Авиокомпанията Lufthansa също потвърди своята перспектива за годината, обявявайки ръст на печалбата за третото тримесечие в размер на 4% до 1,15 млрд. евро.
преди 5 години Уикилийкс: Германия дои ?30 млрд. месечно от Източна Европа, докато те си мислят, че им дава..."Германия е превърнала Източна Европа в своя дойна крава, става ясно от изтекъл доклад на ЦРУ, появил се в сайта "Уикилийкс". Германия подмами Източна Европа с обещания за еврофондове, и тези страни "клъвнаха". Но не се усетиха, че по други канали ще си платят много повече, констатират шпионите на Вашингтон. IFrame Германия е изкупила основни индустрии, банки и е взела ключови концесии. Тя осигурява дори електро и водо снабдяването на големи Източно-европейски градове - услуга, от която те реално нямат нужда. Германски компании държат контролните пакети в повечето търговски вериги, стигащи до крайния потребител. И през този канал налагат германски стоки - направо с немски етикет, или просто преопаковани в съответната страна. От всичко това, нетната печалба на немците само от Източна Европа е около 30 милиарда евро всеки месец. В замяна - през ЕС им дават максимум 2-3 милиарда, и то с огромна бюрокрация, чиято цел е в крайна сметка каквото може дори от тази инвестиция, да се спести. IFrame Много е интересно да се види разликата. Докато тези 30 милиарда евро се плащат от самите народи, то парите обратно - до 3 милиарда, се получават от елитите им. Т.е. Германия де факто подкупва местните правителства чрез еврофондовете, а после прибира в пъти повече от народите. Ако не беше тази политика, сега Източна Европа щеше да е 2-3 пъти по-богата. Германският ЕС сваля жизнения стандарт на Източна Европа, а не го качва, категорични са анализаторите от Ленгли." отговор Сигнализирай за неуместен коментар