Какво следва за Каталуния след присъдата на Върховния съд?

Каталуния е разтърсена след решението на Върховния съд да изпрати в затвора лидерите на сепаратистите в испанската област. Докато председателят на съда определи присъдата като най-важната в историята на демокрацията в страната, депутат от сепаратистките кръгове я нарече най-тежката агресия срещу Каталуния от първите дни на фашизма насам.

В понеделник Върховният съд осъди бившия вицепрезидент на автономната област Ориол Жункерас на 13 години затвор за подбуждане към размирици и злоупотреба с държавни средства във връзка с незаконния референдум за обявяване на независимост от 2017 г. Други осем души бяха осъдени на затвор между 9 и 12 години.

В отговор на решението на съда хиляди протестиращи излязоха на улиците, като блокираха пътища и жп линии и предизвикаха хаос на летището в Барселона, където вчера над сто полета бяха отложени, а над 70 души бяха ранени при сблъсъци между демонстранти и полиция.

Financial Times разказва какво следва за Каталуния след историческата присъда.

Какво казват двете страни?

Временното правителство на премиера Педро Санчес опитва да създаде представа, че действа твърдо, като в същото време се стреми да предотврати задълбочаване на кризата. То по-конкретно призовава за диалог.

Според правителството обаче проблемът първо трябва да бъде уреден между сепаратистите, които никога не са имали ясно изразена подкрепа от обществото в Каталуния, въпреки че контролират регионалния парламент и администрация, и останалите каталунци.

„Каталунските институции трябва да действат отговорно и зряло..., за да гарантират, че има спокойствие в обществото, че раните от процеса са излекувани“, казва испанският министър на икономиката Надя Калвиньо.

Изразявайки надеждата си за „нова ера... на мирно съвместно съществуване“ след решението на съда, тя призова властите в областта да „представляват правата и интересите на цялото население на Каталуния, а не само интересите на малцинството, което защитава отделянето от останалата част на Испания“.

Каталунските сепаратисти отхвърлят подобна интерпретация.

“Явно е, че има политически конфликт между Каталуния и Испания и поради тази причина той може да бъде разрешен само политически“, заяви вицепремиерът на регионалното правителство Пере Арагонес.

“Присъдата е много тежка. Ответниците бяха осъдени на общо почти сто години затвор. Но ние от сепаратисткото движение няма да изчезнем. Ще останем, ще спечелим изборите, така че Санчес трябва да признае, че има политически проблем“, допълни той.

Арагонес допълни, че сепаратисткото движение продължава да се стреми към преговори с централното правителство в Мадрид и провеждането на нов референдум.

Какво ще се случи на улицата?

Голямата мобилизация на протестиращи в понеделник показа мащаба на недоволството на сепаратистите. Полицията арестува хиляди демонстранти на летището в града след организиран опит за блокиране на дейността му.

Групата „Демократично цунами“, която организира много от протестите, е анонимна, въпреки че има голям брой последователи в платформи като Twitter и Telegram – възможна стратегия на активистите за избягване на съдебно преследване и упражняване на контрол върху демонстрациите.

Снощи групата предупреди, че ще бъдат организирани още демонстрации през идните дни. Рано сутринта във вторник протестиращите блокираха редица пътища в Каталуния.

Но за разлика от събитията около референдума през октомври 2017 г. полицейските сили в областта работят с националната полиция, за да разпръснат демонстрациите.

„Ние и държавните институции ще гарантираме правата на всички – на тези, които искат да протестират, и на тези, които не искат“, заяви Арагонес.

Пабло Симон, преподавател по политология в университета „Карлос III” в Мадрид, казва, че този път каталунските власти изглежда опитват да спазват закона след суровите присъди на Върховния съд. „Те мислят за съдебните последици“, отбелязва той.

Какви са последиците за испанската политика?

Напрежението около кризата в Каталуния се задълбочава от факта, че в Испания са насрочени парламентарни избори след по-малко от един месец – на 10 ноември.

Санчес се отказа от усилията за сформиране на правителство в рамките на настоящия парламент до голяма степен, защото не иска да разчита на гласовете на каталунските сепаратисти и вместо това тланса Испания към четвърти избори за четири години.

Това означава, че всеки опит за компромис ще бъде изключително усложнен от изборните ограничения, особено предвид факта, че социалистите изглежда буксуват в социологическите изследвания и няма гаранция, че ще увеличат своите 123 места в 350-местния парламент.

Недоволство в останалата част от Испания заради каталунския сепаратизъм също може да помогне на десницата.
Според Калвиньо подходът на правителството към Каталуния е част от общия подход, откакто дойде на власт миналата година. „То опитва да успокои напрежението, опитва да започне конструктивен диалог..., но винаги в рамките на приложимите закони“, казва тя.

Според Калвиньо притесненията за Каталуния са се задълбочили след финансовата криза и усилията на правителството да се бори с неравенството, които включват голямо повишаване на минималната заплата.

Арагонес се надява, че „след 10 ноември ще имаме още една възможност за диалог“ и допълва, че след гласуването: „Педро Санчес вече няма да може да бяга от отговорността си“.

Но напрежение има и в правителството на Каталуния и според Симон истинският опит за намиране на решение ще трябва да почака поне до след изборите в областта. Очаква се те да са догодина, въпреки че официално не трябва да се състоят до 2022 г.

Какво следва в съда?

Ответниците по делото могат да обжалват пред испанския Конституционен съд, а след това и пред Европейския съд по правата на човека. Но целият процес ще отнеме пет или повече години, казват юристи.

Други две подобни дела са напът да влязат в съда в други страни в Европа, където досега испанските прокурори имаха проблеми да убедят чуждестранните си колеги, че подбудата към размирици, която не се смята за престъпление във всички юридсикции, трябва да води до екстрадиция.

“Прокурорът по делото Пабло Ярена незабавно възобнови опитите си за връщане в Испания на бившия лидер на Каталуния Карлес Пучдемон, който избяга в Белгия, за да не бъде изправен пред съда.

Съдът на ЕС също разглежда дело, за да определи дали бившият заместник на Пучдемон, Жункерас, има съдебен имунитет като член на Европейския парламент“.

Адвокатите на ответниците сепаратисти подчертават, че в Испания също предстои да бъдат разгледани още подобни дела.

Един от видните ответници е Жозеп Луис Траперо, бивш ръководител на полицейските сили в областта, който според Върховния съд е бил съучастник на каталунските власти в улесняването на провеждането на незаконния референдум.