Отново няма единодушие в ЕС по отношение на климата и енергията

Европейските министри на околната среда се съгласиха в петък (4 октомври) да „актуализират“ текущите цели на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на емисиите парникови газове през следващата година, но не успяха да кажат с колко точно, съобщава Euractiv.

На заседание на Съвета по околната среда в Люксембург 28-те министри на ЕС дадоха благословията си относно съвместната позиция преди годишната конференция на ООН за климата, която ще се проведе през декември.

Според документ, представляващ обединеното становище на министрите Съветът ще приключи работата си по нерешената цел за климатичен неутралитет до края на 2019 г. 

Според черновата на документа ЕС би увеличил така наречения Национално определен принос (NDC) от 40% „по начин, който представлява напредък в амбицията извън сегашния текст и отразява най-високата възможна амбиция на ЕС“.

Тази част в крайна сметка беше отрязана от окончателната версия, която сега просто гласи „през 2020 г. ЕС ще актуализира своя NDC, както беше договорено в Париж“.

Еврокомисарят на ЕС по въпросите на климата Мигел Ариас Канете заяви в брифинг, че „съгласно Парижкото споразумение страните трябва да„ актуализират “или „комуникират“ въпроса. Ето, ние избрахме „актуализация“. Той също обърна внимание на проектния документ със заключения, като определи окончателната версия за „напредък в амбицията“.

Десет държави - България, Чехия, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Малта, Полша и Румъния - блокираха усилията за постигане на яснота относно декарбонизацията на Европа. От тези десет Чехия, Унгария и Полша са страните които се противопоставят на хоризонта 2050 г.

„Дългоочакваното решение за мащабно увеличаване на усилията за намаляването на емисиите в ЕС се забави отново в момент, когато милиони хора излязоха на улицата, за да протестират срещу бездействието на правителствата“, заяви Вендел Трио, ръководител на екологичната група CAN Europe.

Трио добави, че „ЕС трябва да се ангажира с много по-висока цел в началото на 2020 г., за да насърчи останалия свят да направи същото“.

Новоизбраният председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обеща да увеличи NDC до 50%. Канете повтори в петък, че при настоящите политики на ЕС блокът фактически ще достигне 45% от определения принос.

Според длъжностни лица, с които се свързва Euractiv, липсата на единодушие за увеличаване на целта на този етап е била очаквана.

Чехия и Полша отказват да се ангажират с нови цели, докато разходите за загърбване на изкопаемите горива не бъдат обяснени изцяло. Полските представители определиха идеята за въглероден неутралитет до 2050 г. като „фантазия“.

Същите тези страни изискват много повече финансови средства, за да се справят с високите цели, поставени вече от ЕС. По-специално Полша е категорична, че трябва да се предостави нова финансова помощ на базата на съществуващите потоци от бюджета на ЕС и системата за търговия с емисии.

Един вероятен източник на пари е Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която в момента решава как да настрои политиката си относно енергийното кредитиране. Според проектопредложението кредиторът на ЕС ще финансира до 75% от проектите, подадени от по-бедните държави членки на ЕС, а не обичайните 50%.

Съществува обаче спор за първоначалното предложение на ЕИБ да пречисти своите кредитни книги от проекти за изкопаеми горива.

Повече от 60 граждански организации се обърнага към ръководството на ЕИБ в понеделник (7 октомври), за да изразят своите опасения относно последния проект и да призоват банковите служители да поставят първоначалната версия на гласуване на 15 октомври, когато се очаква да се вземе решение.

„Предлаганите промени противоречат на духа на проектопредложението на ЕИБ и на предложената от ЕС обща цел за достигане на климатичен неутралитет до 2050 г.“, се казва в писмо, изпратено от организациите.

В него се добавя, че ЕК реално понижава целите и отслабва усилията спрямо първоначалните съображения.

В отделно писмо, изпратено от инвеститори и участници в индустрията, ЕИБ се призовава да „не субсидира проекти за изкопаеми горива, чийто живот вероятно ще продължи до втората половина на века“. В писмото се добавя, че първият проект на банката „изпраща важен сигнал до финансовите пазари и институциите по целия свят“.

Фон дер Лайен настоя по време на кампанията си за председателския пост на ЕК да осигури подкрепата на Европейския парламент, че иска да превърне ЕИБ в своеобразна климатична банка на блока.