За голяма част от външния свят Германия изглежда толкова обвързана с балансираната си бюджетна политика, че ще използва фискални стимули само когато вече е прекалено късно, пише за Bloomberg Биргит Йенен.
Но служители от кабинета на канцлера Ангела Меркел вече са изготвили редица възможности. Някои вероятно никога няма да видят бял с вят, но други вече се разгръщат, посочват хора, пряко свързани с плановете.
Т.нар. двуфазен подход се основава на правителствения поглед върху текущата икономическа ситуация, както и на анализ на разходите и ползите на пакета от стимули, стартиран през 2009 г. Това проучване установява, че някои мерки са по-ефективни от други.
В първата фаза правителството може да увеличи инвестициите, които подобряват ефективността и повишават доверието. Това може да отнеме месеци или дори години, за да си проправи път към реалната икономика.
Ако те се окажат недостатъчни и икономиката рискува да изпадне в сериозна рецесия, правителството ще стартира краткосрочна стимулираща програма, насочена към стимулиране на вътрешното търсене. Министърът на финансите Олаф Шолц заяви, че това може да струва около 50 млрд. евро (55 млрд. долара).
Вероятен пакет от стимули:
- Увеличени субсидии за продажби на електромобили. Тази програма е подобна на стартираната през 2009 г. такава за финансиране на премахването на старите превозни средства, но по-малка, тъй като капацитетът за производство на електрически автомобили все още е ограничен.
- По-широко отписване на корпоративен данък. Подобна мярка през 2009 г. помогна за увеличаване на ликвидността в краткосрочен план.
- По-ниски вноски за безработица за служители и работодатели. В предложението липсва подкрепа от социалдемократите, но би могло да увеличи наличните приходи в момент на рецесия. Намаляването с 0,3 до 0,4 процентни пункта би освободило между 4 до 5 млрд. евро.
- Ускорено премахване на така наречената надбавка за солидарност. В момента това е планирано за 2021 г. и би освободило около 10 млрд. евро потенциални потребителски разходи.
Правителството смята, че все още не е ясно дали Германия ще се „потопи“ в пълна рецесия и в резултат на това може да не е необходимо да се използва пълният набор от средства за защита на своята икономика.
Традиционно Германия преминава към високо ниво на тревога, когато световната икономика се забавя - зависимостта на страната от износа означава, че тя е склонна да предприеме съответните действия. Но тъй като вътрешният пазар все още е сравнително здрав и Европейската централна банка (ЕЦБ) подновява паричните стимули, икономическият екип на Меркел преценява, че този път рецесията изглежда значително по-реална.
От друга страна, продължителната търговска война между САЩ и Китай в крайна сметка може да доведе до много по-голям спад от очакваното, според друг сценарий, който също се разглежда. Това подтикна правителството постепенно да увеличава инвестициите и да укрепи пазара на труда като превантивна и предпазна мярка.
Министърът на финансите Шолц заяви пред немската телевизия ARD в сряда, че икономическите прогнози сочат към възстановяване и че в момента няма нужда от стимулираща програма.
„Ние сме добре подготвени, защото имаме добри финансови ресурси и можем да реагираме, ако наистина навлезем в икономическа криза, но засега е налице само по-бавен растеж", посочи Шолц.
Миналия месец Германия обяви своята програма за борба с климатичните промени на стойност 54 млрд. евро, за която кабинетът в сряда ще одобри първоначален пакет от 9 млрд. евро в допълнителен бюджет за 2020 г. Правителството търси одобрение от парламента, така че мерките да влязат в сила възможно най-скоро, споделя служител, участвал в дискусиите.