В Австрия Ибиса никога повече няма да е просто ваканционен остров. Във фаталната вечер на 24-ти юли 2017 г. тогава бъдещият австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе разпалено рисува на предполагаема племенница на руски олигарх схеми за скрито партийно финансиране, за медийно влияние и за милиони евро от инфраструктурни проекти. Скандалът взе главата на самонадеяния вицеканцлер още на следващия ден, след като водещи германски медии публикуваха видеозаписите. Последваха оставките на съпартийците му в кабинета на младия и амбициозен канцлер Курц, а той напусна поста си след вот на недоверие. Анкета, проведена тази седмица, сочи, че за 63 процента от австрийците „Аферата Ибиса“ няма особено влияние върху решението им, кого да подкрепят утре. Това мнение споделя Райнхард Хайниш, професор по политически науки от университета в Залцбург, пред БНР.
„Аферата няма особено значение за кампанията. Наистина, скандалът стана причина за предсрочните избори. Но някои австрийци съжаляват, че правителството падна. Аферата обаче повлия на подкрепата за крайнодясната Партия на свободата, която за сега не може да повтори изборния си резултат от преди две години. Въпреки това подкрепата за крайната десница остава висока с около 20 процента“, коментира Хайниш.
Според него Курц никога нямаше да прекрати коалицията с крайната десница, ако не беше натискът вътре в партията му, защото в Европа всички сочат „Народната партия“ с пръст, слагайки знак на равенство между нея и крайнодесните.
„Всъщност предизвикателството е за бившия канцлер Себастиан Курц, който вероятно ще спечели изборите с неговата Народна партия. Но той трябва да реши, дали да се коалира отново с крайнодесните. Това ще има значение за единството в редиците на неговите християндемократи, където има привърженици на подновяването на коалицията, но има е немалко противници“, подчертава професорът.
По неговите думи коалиционното правителство остава предпочитан вариант за австрийците, а самият Курц е много популярен. Поради тази причина консерваторите и крайната десница отново ще съставят кабинет.
„Хората, които протестираха, са по-скоро привърженици на опозицията. Те така или иначе няма да гласуват нито за Народната партия на Курц и за Партията на свободата. А и нека не забравяме, че на телевизионния екран големите протести изглеждат внушителни, но всъщност не представляват мнозинството австрийци“, споделя Хайниш.
20-те процента избиратели, които ще гласуват за крайната десница, са твърд електорат. Те не биха подкрепили друга партия, смята политологът. Ако не излязат да гласуват, „Партията на свободата“ ще получи по-малка подкрепа и вероятно няма да влезе в управлението, защото Курц ще потърси партньори в лицето на Зелените или на либералите. А това е последното нещо, което искат избирателите на крайнодесните, коментира още Хайниш.
Според него за Себастиан Курц това е предпочитаната коалиция, защото с „Партията на свободата“ той има много повече общи виждания, отколкото със Зелените или либералите. Освен това не иска крайнодесните да са в опозиция, което би било много по-трудно за правителството му.
Най-екзотичният вариант е коалиция между социалдемократите, Зелените и либералите. По-вероятна е комбинацията между консервативната Народна партия на Курц със Зелените и либералите. При този вариант Курц може да представи успехите на предишното си коалиционно правителство като свои. Но тази коалиция не би имала достатъчно солидно мнозинство в парламента. И третият вариант е голяма коалиция между Народната партия и социалдемократите, но това е малко вероятно заради чисто личната неприязън между партийните лидери Курц и Ренди-Вагнер. Освен това Курц винаги е бил против голямата коалиция, която управляваше в Австрия дълги години, наричайки я „коалиция на застоя“, споделя още Хайниш.