Дава ли ЕС обещания за борбата с климатичните промени, които не може да изпълни?

Урсула фон дер Лайен, новият председател на Европейската комисия (ЕК), иска да превърне Европа в първия въглеродонеутрален континент до 2050 г. Тя обеща да изготви „Европейска зелена сделка“ през първите 100 дни от мандата си, който започва на 1 ноември. Целта за неутралитет обаче е нереалистична: тя е подкопана от икономическата дивергенция, която едва ли Европейския съюз (ЕС) ще може да премахне до 2050 г.

През юни, когато за пръв път възникна въпросът за ангажираността на ЕС относно въглеродния неутралитет, приемането на целта за 2050 г. беше блокирано от четири държави: Полша, Чехия, Унгария и Естония. Но това не е списъкът с противниците, имайки се предвид дългата история на генериране на въглеродни емисии на страните членки на ЕС, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Ако човек приеме 1990 г. за базова година, всички тези страни, с изключение на Полша, се декарбонизират значително по-успешно от ЕС като цяло макар и да не достигат показателите на лидера в това отношение - Литва, където населението се е свило с една четвърт за разглеждания период.

Но тези страни го направиха, защото тяхната неефективна индустрия от ерата на комунизма умира. Ако човек използва 2007 г. като базова година, тенденцията за следващото десетилетие изглежда стряскащо различна.

Между 2007 г. и 2017 г. и четирите страни намаляват емисиите с по-бавен темп, отколкото ЕС като цяло. Полша се представя най-зле - нейните емисии все още достигат ниво от 99% спрямо количествата от 2007 г. През въпросната година Дания е водеща в ЕС при свиването на количеството емисии.

02

Неслучайно трите държави от ЕС, които са си поставили правно обвързващи цели за въглероден неутралитет (Швеция, Великобритания и Франция), както и две от трите членки на блока, които са ги включили в политическите документи (Финландия и Дания), са страни със силна икономика. Според априлско проучване, отнасящо се за целия ЕС, колкото по-богата е една нация, толкова повече хора в нея смятат изменението на климата за изключително важен въпрос.

Още от падането на комунизма страните от Източна Европа поставят икономическия растеж над почти всички други съображения, като се стремят да настигнат стандарта на живот на западните си съседи. Две полски въглищни електроцентрали са сред 10-те предприятия в ЕС с най-високи нива на отделяни емисии, но именно те, както и други подобни инсталации помогнаха на Полша да се превърне в една от най-бързо развиващите се икономики в блока.

01

И четирите страни противници на идеята за декарбонизация до2050 г. също така регистрират по-високи нива на потребление на енергия на домакинство спрямо средните стойности за ЕС. Те са наследили изключително неефективните жилища от комунистическата епоха и разполагат с по-малко пари спрямо по-заможните си съседи за намаляване на процента на потребление на енергия.

Естония, Унгария и Чехия са трите държави с най-старите автопаркове в ЕС. Ще бъде особено трудно да се заменят старите автомобили, които са особено големи заместители, с електрически автомобили, докато в същото време електромобилите навлизат все по-сериозно в Скандинавия, Германия и Франция.

Работата в премахването на различията е свързана най-вече с пари. Изчислено е, че постигането на целта за въглероден неутралитет на Обединеното кралство ще струва на тази държава между 1% и 2% от икономическата продукция годишно до 2050 г. По-бедните държави в ЕС вероятно ще трябва да изразходват по-голям дял от брутния си вътрешен продукт и предвид сравнително слабата популярност на климатичното изменение сред избирателите в тези страни, е трудно да се разбере как правителствата биха могли да оправдаят разходите. От друга страна, ако чрез някаква нова сделка с климата ЕС се ангажира да създаде фонд за субсидиране на енергийния преход на по-бедните членки, размерът на този фонд ще бъде силно ограничен от настроенията на избирателите в по-заможните държави. Германците вече се притесняват от разходите за собствения си план за декарбонизация и ще бъде трудно някой да ги накара да платят за това на Полша или Унгария

Вместо да се опитва да накара източноевропейските страни да се подпишат на непосилни за тях климатични цели, ръководството на блока трябва да признае, че премахването на икономическото несъответствие между по-старите и по-нови членки е важно условие за такава амбициозна обща цел.

Игнорирането на това несъответствие е лицемерно. Ако някои по-бедни страни се включат в целта за въглероден неутралитет с очакването, че ЕС ще финансира усилията им и след това не успее да получи очакваното финансиране, целите просто няма да бъдат постигнати. А Фон дер Лайен и нейният екип няма да са на линия през 2050 г., за да поемат отговорност.

Всяка „зелена сделка“, която ЕС може да предложи, трябва да постави реалистични цели за намаляване на емисиите за определени страни въз основа на тяхната финансова възможност. „Съмнявам се, че подобно планиране за следващите 30 години може да бъде завършено за 100 дни“, заключва Бершидски.