Трудно е да не забележим влиянието на френския президент Еманюел Макрон в речта на Урсула фон дер Лайен, с която новият председател на Европейската комисия (ЕК) представи своя списък от кандидати за еврокомисари.
Идеята за силна Европа съблазнява и германците, пише Euractiv.
Предишната ЕК, тази на Жан-Клод Юнкер, беше дала обещание да бъде „политическа“, но Фон дер Лайен иска да направи нещо повече. Бившият германски министър на отбраната желае една Европа, която да бъде „по-силна на международната сцена“, по-специално при борба с изменението на климата и защита на мултилатерализма.
Фон дер Лайен иска нейната Комисия да бъде „геополитическа“ и повери на предложения за заместник на Федерика Могерини испански външен министър Джозеп Борел да създаде работна група, наречена A Stronger Europe in the World („По-силна Европа за света“).
Въпреки че не е много германско, това виждане за наднационална сила се съчетава идеално с изказванията на Макрон. Независимо дали в своето обръщение в Сорбона или в речта към френските посланици в края на август, изглежда, че френският президент поставя в основата на проекта си идеята за геополитически силна Европа.
Франсоа-Ксавие Белами от консервативната Европейска народна партия (ЕНП) подкрепя новата Комисия, особено в нейния консервативен подход към въпроса за миграцията.
Подобно на бившия кандидат на ЕНП Манфред Вебер, Белами също подкрепя комисарският пост, занимаващ се с миграцията, даден на гръцкия кандидат. С него обаче не са съгласни Зелените.
С изключение на по-крайните партии, има консенсус за засилването на властта на ЕС на геополитическата сцена.
Според мащабно проучване Еманюел Макрон и неговият антураж само се присъединяват към основна тенденция сред европейците, които искат Европа да стане геополитически играч.
От 60 000 европейци, изследвани от YouGov, все повече вярват, че ако Европа се срине, най-значителната загуба ще представлява фактът, че самият блок няма да може да се противопостави на икономическите гиганти САЩ и Китай. За това вярват 34% от французите, но също и 30% от германците, както и 27% от испанците.
Франция, като движеща сила в този тренд, също премина в настъпление, когато стана въпрос за отговорност, което доведе до търкания в Германия. Освен че повлия на назначаването, изказванията и дори изборите, направени от Фон дер Лайен, Франция получи жизненоважно място в ЕК. Заместник-управителят на Френската централна банка Силви Гулар беше номинирана за еврокомисар за вътрешния пазар.
Франция също запази контрола над преговорите за Brexit, тъй като Мишел Барние запази поста си. А Европейската централна банка ще се управлява от Кристин Лагард, която остави поста си на ръководител на Международния валутен фонд.
Промяна на курса за Германия
В Германия изборът на Фон дер Лайен, която е част от вътрешния политически кръг на канцлера Ангела Меркел, поражда надежди, че страната отново ще се активизира на европейската сцена.
„Чакам това!“, заяви Франциска Брантнер, член на Бундестага и говорител на парламентарната група на Зелените. „Германия трябва да сложи край на своята пасивна роля по отношение на всички амбициозни инициативи на европейската политика, насочени към справяне с предизвикателството около климатичната криза“, добави тя.
Брантнер посочи, че дори и да закъснее, все още има време канцлерът да мобилизира правителството си, за да отговори най-накрая на предложенията на френския президент, „които той не спира да поставя на масата през последните години“.
„Германия трябва да се възползва от тази възможност да поеме активна роля в Европа. От началото на кризата през 2008 г. страната ограничи ролята си до спиране на всякакви нови инициативи “, подчерта Брантнер.
Тя посочи, че Фон дер Лайен е включила в програмата си конкретни обещания като мобилизиране на един трилион евро за десет години за развиващите се страни, като по този начин те ще бъдат подпомогнати в борбата срещу глобалното затопляне.
"Германия, надявам се, няма да се противопостави", каза още Брантнер .
Невидими позиции, но силно влияние
Въпреки че речта на Фон дер Лайен отразява вижданията на Франция, това не означава, че Германия възнамерява да отстъпи. Най-силната европейска икономика продължава да упражнява своето влияние чрез различните позиции в европейските институции.
„Това са позиции, които са по-малко забележими от тези на комисарите, но все пак са решаващи“, обясни Клер Демесми, политолог и експерт по френско-германските отношения в Германския институт за външна политика (DGAP).
Освен това, въпреки че тандемът Урсула фон дер Лайен и Силви Гулар може да създаде впечатление за истинска хармония между Франция и Германия, истинските разногласия между двете страни остават.
„По въпроса за цифровото данъчно облагане все още има различия между двете страни, както и по въпросите на отбраната и индустриалната политика. Има поредица от въпроси, по които все още сме далеч от постигане на консенсус “, отбелязва политологът.
Отвъд френско-германското разделение, позицията на държавите членки на ЕС по отношение на новия европейски бюджет ще определи дали новата Комисия ще има необходимото пространство за маневриране, за да изпълни своя план.
Brexit
Излизането на Великобритания от ЕС ще промени начина, по който се разпределя властта в блока.
„С Brexit се появяват нови баланси, които надхвърлят простото уравнение 28-1. Свидетели сме на различни отношения относно властта “, обясни Клер Демесми. „Гласът на Холандия започва да се чува по-силно. Тя ще постави на дневен ред дискусията на либерална и ортодоксална Европа, що се отнася до финансовите въпроси“, добавя тя.
Демесми също така подчертава ролята, която може да изиграе Италия.
„След Brexit и при условие, че вътрешната ситуация се стабилизира, Италия може да се присъедини към Франция и Германия, за да разшири кръга и да формира ново трио. Отваря се нова глава с нови баланси в Европа“, коментира политологът.