Финансовите министри на страните от ЕС искат опростяване на фискалните правила

Финансовите министри на страните членки на Европейския съюз подкрепиха опростяване на фискалните правила на ЕС, за да станат по-прозрачни и предсказуеми, но е необходима още работа преди да бъдат договорени промени, заяви високопоставен официален представител на Европейската комисия, цитиран от Ройтерс.

Заместник-председателят на Комисията, отговарящ по въпросите на еврото, Валдис Домбровскис заяви след срещата на министрите, че те до голяма степен подкрепят идеята на независимия Европейски фискален борд да се съсредоточат върху правилата за дълга и държавните разходи.

„Много страни членки се изказаха в подкрепа на опростяването на правилата с цел увеличаване на прозрачността и предсказуемостта“, допълни той.

Съсредоточаването върху държавния дълг и държавните разходи ще изведе на преден план лесни за спазване параметри, върху които финансовите министри имат контрол. Фокусът на правилата сега е върху структурния дефицит – изкуствено изчисляван параметър, който често е ревизиран и върху който министрите нямат никакво влияние.

Домбровскис заяви, че Комисията, която е пазител на директивите на ЕС, ще трябва да подходи внимателно към ревизирането на правилата на съюза, за да избегне ситуация, при която директивите са отворени за преразглеждане, но не могат да бъдат затворени отново поради липса на споразумение за новата им форма.

„Нуждаем се от допълнителен анализ и разговори…, които Комисията трябва да осъществи до края на годината“, каза Домбровскис, имайки предвид прегледа, който Комисията е длъжна да прави периодично.

Европейските правила, създадени през 1997 г. и наречени Пакт за стабилност и растеж, поставят ограничения върху вземането на кредити в икономическия съюз на страните, споделящи еврото, но запазват суверенитета на страните членки по отношение на държавния дълг и дефицитите.

След промени през 2005, 2011 и 2013 г. правилата станаха толкова сложни, че всяка година Комисията публикува наръчник от почти 100 страници, обясняващ как работят, наред с много изключения.

Двата ключови елемента на правилата са ограничаване на номиналния бюджетен дефицит до 3% от БВП и поставяне на таван на държавния дълг от 60%.

Но промяна на правилата ще отнеме много време.

„Важно е да бъдем внимателни при прегледа на Пакта за стабилност, защото той е сложен, деликатен и процесът е дълъг“, заяви италианският финансов министър Роберто Гуалтиери. „По време на днешните разговори обаче стана ясно, че правителствата са съгласни, че процесът по преглед на фискалните правила трябва да продължи“, допълни той.

Италия си навлече неприятности с Комисията миналата година, защото дългът й, който достига 133% от БВП и е вторият по големина в ЕС, продължава да расте вместо да намалява, както изискват европейските директиви.

Според предложението на Европейския фискален борд страните с дълг над 60% трябва да поддържат нетните първични държавни разходи – т.е. разходите без лихвените плащания по държавния дълг, на нивото на или под равнището на потенциалния ръст на БВП на икономиката, или ръстът, който не води до по-висока инфлация.

За да не се разчита на вариращи годишни данни, таванът на ръста на нетните разходи ще бъде определян за три години, след което ще бъде преизчисляван.

На последно място таванът може да бъде премахван чрез обща клауза за излизане, задействана от независими фискални институции и по-автономна икономическа дирекция към Европейската комисия.

По-ефективна стабилизация

Европейският фискален борд твърди, че използването на правилото за нетните първични разходи ще стабилизира автоматично икономиките. При кризи, когато растежът е под потенциала си, разходите ще бъдат по-високи от ръста, а при добри времена, когато действителният растеж надхвърля потенциалния, разходите ще бъдат по-ниски от растежа.

Съществуващите правила ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП и задължават правителствата да намаляват всяка година структурния си дефицит.

За страни с дълг над 60% от БВП съществуващите правила създават възможност за намаляването му.

Европейският фискален борд предложи също вместо санкции за неспазване на фискалните правила на ЕС – мярка, която досега не е била прилагана за нито една страна, да бъдат използвани стимули.

Страни, които играят по правилата, ще получават като награда достъп до бъдещия бюджет на еврозоната, който ще финансира инвестиции и може би по-късно ще изпълнява и стабилизираща функция при икономически кризи.