Ще бъде ли по-силна Комисията на Фон дер Лайен от тази на Юнкер?

Съставът на новата Европейска комисия (ЕК), обявен от председателя на изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС) Урсула фон дер Лайен във вторник, предоставя информация за това как бившият германски министър на отбраната възнамерява да ръководи кабинета през следващите пет години. Данните предполагат по-малко фокус върху ценностите и върховенството на закона, и по-малко сближаване относно икономическата политика, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Вместо това, вероятно изненадващо, ще има много политици. 

Екипът на Фон дер Лейен е първият с толкова много дами: 13 от общо 27 членове. Тъй като една от жените е самият председател, човек може да счита баланса на половете за перфектен. Но този кабинет също така се различава от напускащата Комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер, по това, че има по-малко комисари с ясно определени портфейли.

По време на своето встъпване в длъжност Юнкер назначи един първи заместник-председател и четирима зам.-председатели, докато Фон дер Лейен щедро номинира трима „изпълнителни зам.-председатели“ и петима редови такива. Някои от портфейлите, които тя раздаде на комисарите, особено от по-малките държави членки на ЕС, са ужасно тесни. Например, Хелена Дали от Малта получи ресор „Равнопоставеност“, който беше част от много по-голям домейн, контролиран от чехкинята Вера Йоурова в кабинета „Юнкер“. Портфейлът за миграцията и вътрешните работи изглежда е разделен на две. Номинираният за зам.-председател на ЕК грък Маргаритис Схинас ще бъде отговорен за „Защитата на нашия европейски начин на живот“, който звучи като лозунг на антимигрантската партия, но безусловно е предназначен да се отнася до справедливата политика на миграцията и интеграцията.

Шведката Илва Йохансон ще се грижи за всичко останало от вътрешните работи.

Логиката в раздробяването на позициите и пренасочването на портфолио е факт – всяка страна от ЕС иска нейния номиниран представител да получи важна, за предпочитане свързана с икономиката позиция.

По-малките държави получават парчета, освен ако не са членове на важни съюзи в рамките на ЕС, или техните комисари са тежка категория в транснационалните партии на блока.

Тримата зам.-председатели представляват основните парламентарни партии, съставляващи центристкото мнозинство. Франс Тимерманс, който замалко да стане председател на ЕК, но не успя в крайна сметка заради яростната опозиция от страна източноевропейските популистки и националистически правителства, представлява лявоцентристките социалисти и демократи. Той получи важното портфолио за околната среда и климата - област, към която прояви интерес по време на неотдавнашната кампания за председател. Юнкер смяташе, че Тимерманс е способен да поеме всяка работа, а Фон дер Лайен изглежда е на същото мнение.

Датчанката Маргрете Вестагер, която остава комисар по конкуренцията, е подкрепена от либералната фракция Renew Europe. Последният изпълнителен зам.-председател, Валдис Домбровскис от Латвия, ръководител на финансите при Юнкер, представлява дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП); тъй като това партийно семейство е най-многобройно в Европейския парламент, то получава най-важното назначение – това, свързано с икономиката.

Изглежда по-незначителните позиции на зам.-председатели до голяма степен са предназначени за засилване на егото на европейските политически ветерани, които искаха да напредват по някакъв начин. 

Схинас, който беше говорител на Комисията при Юнкер, е първият по рода си зам.-председател в ЕК. Словакът Марош Шефчович, заемащ подобна длъжност и в предишния кабинет, беше пощаден от понижаване.

Вероятно Йоурова беше определена за зам.-председател като компенсация за това, че не пое икономиката, както тя и чешкият премиер Андрей Бабиш искаха. Това, което Йоурова получи, беше част от старото портфолио на Тимерманс, което му костваше председателството - „ценности и прозрачност“. Това е основен подарък за така наречената Вишеградската четворка, на която Фон дер Лайен дължи назначението си.

Тимерманс настояваше източноевропейските страни да се придържат към правилата на ЕС за върховенството на закона, като предприе всякакъв вид политически и правни действия срещу правосъдните реформи в Полша и Унгария. Той често е критикуван за това, че смущава управляващите партии с прекалено голям контрол над съдилищата.

Йоурова ще бъде устремена към продължаване на тази тенденция, въпреки че това може да разруши отношенията на Чехия с нейните съседи и партньори.

Другите два „подаръка“ на Фон дер Лайен за източноевропейците са традиционно важният ресор за селското стопанство, който отиде у полския комисар Януш Войчеховски (Полша е основен получател на земеделски субсидии в ЕС) и портфолиото за разширяване на ЕС, което бе предоставено на унгареца Ласло Трочани, бивш министър на правосъдието на страната. Това означава, че човекът, който оправда решението на премиера Виктор Орбан да построи 13-метрова ограда на границата на Унгария със Сърбия и Хърватия, сега ще бъде отговорен за усилията на ЕС да интегрира и Западните Балкани.

И накрая, желанието на избрания председател да угоди на всички може да се окаже, че е създало източник на вътрешно напрежение в нейната комисия. Френският президент Еманюел Макрон я предложи за председателство, а Франция е важна страна, така че френският комисар Силви Гулар беше натоварен с индустриалната политика, насърчавайки цифровия единен пазар, отбранителната индустрия и космическите рентгенологии. Но тъй като Франция се застъпва за по-слаба политика на ЕС в областта на конкуренцията, за да бъдат създадени индустриални шампиони, вероятно Гулар ще се сблъска с Вестагер, която не е фен на отслабването на антитръстовите регулации.

Засега обаче всеки, който получи ресор, изглежда доволен. Ако това беше целта на Фон дер Лайен, тя се справи отлично.