Разширяване на еврозоната с България и Хърватия ще е един от приоритетите на ЕЦБ

Всеки нов президент на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) поставя отпечатъка си върху нея. Марио Драги беше „коронясан“ с репликата „whatever it takes” (каквото и да е необходимо), която пазарите добре запомниха. Тази реплика беше произнесена в момент, когато на изпитание беше поставена целостта на еврозоната.

Драги ще остане в историята като човека, минал през най-турбулентния период на еврозоната досега. В неговия мандат той нямаше възможност да бъде активен в промяната на институцията, той трябваше да е реактивен и да отговаря на това, което се случваше около него, каза финансистът Борис Петров в предаването "В Развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Най-големия стрес за еврозоната отмина. Кристин Лагард ще застане начело на ЕЦБ в един нов период, който има своите нови предизвикателства, както тя самата подчерта. В краткосрочен план това са икономическото забавяне в Еврозоната и потенциалната рецесия в по-големите държави, най-важната от които е Германия. Паричната политика на ЕЦБ и на много други централни банки в Европа са изправени пред предизвикателствата на неефективната лихвена политика. Инструментът, наречен „промени в ОЛП (основния лихвен процент)“ изчерпа своето съдържание с навлизането в „негативна територия“ и дори започна да оказва негативно влияние върху рентабилността на банките в ЕС. Пред подобно предизвикателство вероятно ще бъде изправен и Федералния резерв. Лагард показа познание за текущите предизвикателства в паричната политика и показа познание и готовност да ръководи институцията, за да се справи с тях", каза гостът.

Кристин Лагард имаше три принципа в изказването си, които тя подчерта, че ще бъдат водещи в нейния мандат. Първото е – строго придържане към мандата на ЕЦБ. Второто е – възможността банката гъвкаво да отговаря на новите предизвикателства. Третия жалон е – включване в процеса на вземане на решения и на доста различни групи от обществото, включително и извън финансовите експерти.

Комисията по икономически и парични въпроси вече даде своето ОК за кандидатурата на Лагард така, че тя ще получи одобрението на Европейския парламент, както получи одобрението на Съвета. От нея можем да очакваме да продължи „акомодиращата парична политика“ на Марио Драги, като тя спомена и два специфични инструмента, които може да използва в бъдеще – баланса на ЕЦБ и програмите за изкупуване на активи, а другия инструмент е предварителната комуникация по отношение на паричната политика, която банката ще следва в бъдеще, която се очаква да влияе на дългосрочните лихвени проценти и дългосрочните пазарни фактори, допълни Петров.

Незавършването на икономическия и паричния съюз и липсата на федерална фискална политика на европейско ниво е една от причините ЕЦБ да бъде натоварена със задачи, които не са присъщи за всички централни банки, но това е факт и той е резултат от бездействието на политиците от периода след Великата икономическа криза. Затова и в някакъв аспект ЕЦБ сега е пленник на нисколихвената си политика.

Моите очаквания от мадам Лагард са да бъде един по-добър комуникатор от Марио Драги в частта убеждаване на европейските лидери в необходимостта от допълнителни действия за изграждане на определени институционални функции на ниво ЕС, които да заздравят еврозоната и да я направят по-устойчива към бъдещите предизвикателства. Едновременно с това, ЕЦБ трябва да бъде разтоварена от неприсъщите и задачи. Тук тя се ползва с подкрепата на президента Макрон, който е неформалния лидер в ЕС, заяви финансистът.

Преди две години в началото на своя мандат, Еманюел Макрон даде забележителна реч в Сорбоната, в която даде насоки за създаване на Единната европейска фискална политика и поста финансов министър на еврозоната. Това е амбициозен и дългосрочен план, който френския президент стъпка по-стъпка ще изпълни. С набирането на скорост на Зелените в Германия и при бъдещи избори те ще са първа или втора политическа сила, това ще отпуши дебата, който Макрон води с канцлера Ангела Меркел, обясни Борис Петров.

"В мандата на Кристин Лагард ще е разширяването на еврозоната и обхващането на нови държави. Това ще е един от приоритетите на ЕЦБ за държавите, които са в процес на преговори за присъединяване – България и Хърватия", каза той.

По отношение на България г-н Енрия (шеф на Банковия надзор на ЕЦБ) заяви, че са открити капиталови дефицити в две кредитни институции, в ход са планове за попълването им и в момента, в който се докладва и се верифицира, че са попълнени с качествени инструменти, България би била готова да влезе в Европейския надзорен механизъм.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.