Новото италианско правителство, сформирано от социалдемократите и антисистемното Движение "Пет звезди", ще трябва да се справи с трудна икономическа конюнктура.
Ето основните предизвикателства, които го очакват според анализ на Франс прес, цитиран от БТА.
Вял икономически растеж
Третата икономика в еврозоната не се представя добре. След техническа рецесия през второто тримесечие на 2018 година (спад с 0,1 на сто през последните две тримесечия), Италия отчете нулев растеж през първите шест месеца на тази година.
За цялата 2019-а Европейската комисия и Международният валутен фонд очакват растеж от едва 0,1 на сто, а правителството залага на увеличение на брутния вътрешен продукт с 0,2 на сто. Някои експерти обаче са още по-песимистично настроени и прогнозират, че Италия би могла отново да изпадне в рецесия.
Италианската икономика е засегната от забавянето в цяла Европа, от напрежението в търговските отношения между Пекин и Вашингтон, но и от предпазливостта на компаниите, които инвестират по-малко, обезпокоени едновременно от развитието на събитията в световен мащаб и от политическата нестабилност.
Безработица и бедност
Макар безработицата да се понижи в началото на годината, тя продължава да засяга 9,7 на сто от активното население през юни спрямо 7,5 на сто средно в еврозоната и е много далече от 3,4-те процента, отчитани в Холандия или пък от 5-те процента в Германия.
Сред младежите ситуация е още по-обезпокоителна. Близо 28 на сто от италианците на възраст между 15 и 24 години, които искат да работят, не могат да се включат в трудовия пазар, а това е двойно повече спрямо средния показател за Европа от 15,4 на сто.
Пет милиона италианци живеят в абсолютна бедност, а това са 8,4 на сто от населението. Разликата в жизненият стандарт между севера и юга на страната е огромна. В бедния юг 10 процента от домакинствата са в такова положение, докато в северната част техният дял е 5,8 на сто.
Освен да се бори срещу безработицата новото правителство ще трябва да се опита да придаде нова динамика на юга, който се обезлюдява поради липса на заетост и инфраструктура (пътища, училища, комунални услуги).
Колосален дълг
Уравнението се усложнява от колосалния външен дълг на Италия, който възлиза на 2,3 трилиона евро, представлява 132 на сто от БВП и се нарежда след гръцкия.
Брюксел непрекъснато оказва натиск върху Рим да намали бюджетния си дефицит и това доведе на няколко пъти до изостряне на отношенията между ЕК и популистката коалиция, която управляваше досега страната.
/БТА/