Фискалната координация в еврозоната е жизненоважна

Марио Драги, президентът на ЕЦБ, отговори на въпроса за асиметрията на пресконференция през юли, настоявайки, че няма „въпрос“ за приемането на трайно по-ниски нива на инфлация. Но по-твърд консенсус в управителния съвет и политическа подкрепа от еврогрупата (министрите на финансите на ЕС), като се спазва независимостта на ЕЦБ, биха позволили по-бърз отговор на новите развития.

Подкрепата от еврогрупата ще бъде най-важна за фискалната политика. След голям синхронизиран стимул през 2009 г. фискалната позиция бързо се обърна. Затягането започна много рано, докато разликата в икономическото представяне в еврозоната все още се увеличаваше.

Коригиращите мерки бяха решени на национално ниво, игнорирайки трансграничните влияния. Оттогава правилата бяха променени, но липсата на координация остава.

Фискалната координация е предизвикателна и страничните й ефекти са трудни за измерване. Но няма голямо съмнение, че трансграничните фискални ефекти са значителни в интегрирана валутна зона като еврозоната. Освен това политическите стимули са слаби. Някои страни-членки не са склонни да спазват фискалните правила, докато други пренебрегнаха процедурата на ЕС за макроикономическите дисбаланси. Комбинираният ефект беше подкопаването на стимулите за координиране на политиката.

Надигащите се заплахи за растежа в еврозоната обаче трябва да насърчат държавите-членки да оставят настрана различията си и да осъществят по-голяма фискална координация. Това би повишило увереността в способността на еврозоната да се справя с шокове и да поеме част от тежестта, която сега се носи от паричната политика.

Външните шокове могат да бъдат причинени от Brexit без сделка (вероятността за който нараства) или от ескалиране на търговското и валутното напрежение. Тези шокове биха изисквали координиран фискален отговор успоредно с монетарното приспособяване. Оценките на ОИСР за въздействието на тези шокове показват, че отделните държави ще имат трудности да ги абсорбират без такъв пакет.

През първите си две десетилетия еврото се оказа впечатляващо устойчиво. Следващите няколко години ще донесат допълнителни тестове. Но те също ще бъдат възможност за подобряване на структурите за управление на единната валута, което ще позволи на еврозоната да даде по-положителен принос за глобалната икономическа и финансова стабилност.