Кой спечели и кой загуби в надпреварата за ръководните постове в ЕС?

Надпреварата за ръководните позиции в ЕС този път приличаше малко на „Алиса в страната на чудесата“, като сложи край на маратонска среща на върха с усещане за дълго, безсмислено чаено парти.

Някои от загубилите сe оказаха победители, а в може би най-смущаващия момент кралицата на Европа Ангела Меркел стана единственият лидер, който не гласува за собствения си кандидат.

Европейският портал Politico обобщава кои бяха истинските победители и губещи и кои се оказаха някъде по средата.

Победители

Еманюел Макрон: Френският президент разби на пух и прах системата шпитценкандидат (водещ кандидат) за избор на председател на Комисията и елиминира кандидатурата на германския дясноцентристки евродепутат Манфред Вебер, тъй като го смяташе за неподготвен за поста. Макрон спечели поста гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) за сънародничката си Кристин Лагард и постави белгийския си приятел Шарл Мишел на позиция да ръководи бъдещите срещи на върха като президент на Европейския съвет. Макрон изрази задоволство, че избраното ново ръководство на ЕС е „изцяло франкофонско“. А ако Урсула фон дер Лайен бъде утвърдена за председател на Европейската комисия, тя също дължи много на Макрон и той едва ли ще се поколебае да напомни за дълга й.

Феминистките: Чакахме десетилетия жена да заеме ръководни постове в ЕС и изведнъж се появяват две наведнъж. Фон дер Лайен и Лагард имат звездна автобиография, въпреки че кариерите им не са пощадени от скандали и противоречия. Да не забравяме и Маргрете Вестагер, чиято кандидатура за председател на Комисията не успя, но тя в крайна сметка ще се сдобие с по-висш пост в изпълнителния орган на ЕС.

Външната политика на ЕС: С двама външни министри (един настоящ – Жозеп Борел на Испания, и един бивш – Франс Тимерманс на Холандия), както и един министър на отбраната (Фон дер Лайен) номинирани за ръководни постове в следващата Комисия, това е радост за хората, които искаха външната политика и сигурността да продължат да се издигат в политическия дневен ред на ЕС.

Шарл Мишел: На кого му трябва да спечели народен вот, за да стане президент? Не и на Мишел. Той понесе тежка загуба на изборите в Белгия както на национално, така и на европейско ниво през май, но 43-годишният политик ще стане най-младият президент на ЕС в историята, когато поеме поста.

Давос: Световният икономически форум, ежегодната среща на глобалния елит в Швейцарските Алпи, е посещаван и обичан от Фон дер Лайен, Лагард и Мишел. Лагард по-специално е смятана за Кралицата на Давос.

Династиите: Фон дер Лайен и Мишел са деца на политици. Бащата на германката е работил за Европейската комисия и по-късно е станал премиер на германската провинция Долна Саксония. Бащата на Мишел, Луи, е бивш белгийски външен министър и еврокомисар.

Френските банки: Лагард може да не е експерт по паричната политика, но все пак може да е полезна за Париж в случай, че френска банка се провали на стрес тестовете на ЕС и се наложи да бъде преструктурирана.

"Нърдовете" от ЕЦБ: Мнозина съжаляват, че новият гуверньор на ЕЦБ няма да е експерт по паричната политика и че политик ще ръководи техния много сложен и специален свят. Но "нърдовете" в крайна сметка ще спечелят. Те ще имат по-силна позиция при разработването на политиките благодарение на пропуските в опита на Лагард.

Губещи

Манфред Вебер: Водещият кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за председател на Комисията не можа да получи поста, въпреки че партията му спечели изборите за Европейски парламент. Сега той е в конфузната ситуация да трябва да убеждава групата на ЕНП, която оглавява, да потвърди друг германски дясноцентристки политик за поста.

Източна Европа: Отново се оказа, че Вишеградската група на четири страни от Централна и Източна Европа е добра в рушенето в Брюксел, но е слаба в съзиданието. Четирите страни и Италия успешно блокираха кандидатурата на Франс Тимерманс за председател на ЕК, а говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач написа гордо в Twitter, че са „свалили Тимерманс“. Те обаче няма от какво да са толкова доволни.

Тимерманс е по-силен от всякога като заместник-председател на Комисията, а срещите на върха на ЕС ще бъдат ръководени от Мишел, чието правителство падна от власт, защото той подкрепи миграционен пакт на ООН, критикуван от Вишеградската четворка. Освен това няма нито един политик от техния регион сред номинираните за ръководните постове.

Скандинавските страни: Регионът никога не е имал президент на Европейския съвет или върховен представител, а през 2019 г. се въоръжи с дълъг списък от кандидати за всеки един от петте поста, включващ представители на трите най-големи политически семейства. Но освен Вестагер, която ще получи по-висша роля в Комисията, скандинавските страни бяха изтласкани от процеса за номиниране на водещ кандидат (когато финландецът Александър Стуб загуби) и пак остават с празни ръце.

Мартин Зелмайер: Влиятелният генерален секретар на Комисията обикновено печели накрая – той може да оглави Световната търговска организация или да бъде трън за Великобритания в процеса по Brexit като посланик на ЕС в Лондон. Но засега по-скоро е губещ, тъй като не успя да помогне на приятеля си, хърватския премиер Андрей Пленкович, да стане председател на ЕК. А втори германец на ръководен пост в Комисията наред с Фон дер Лайен ще наруши неписани правила в ЕС. Освен това най-сигурният начин Фон дер Лайен да получи подкрепата на Европейския парламент е да предложи главата на Зелмайер на тепсия. Европейските депутати искат това от години.

Младежите: Тийнейджърката Грета Тунберг мобилизира милиони млади хора за климатични протести, а лидерите на ЕС говореха много за необходимостта от поколенческа промяна на върха на блока. Но в крайна сметка ключовите постове бяха разпределени сред политици на 72 години (Борел), 64 години (Лагард), 63 години (председателя на Европейския парламент Давид Сасоли) и 60 години (Фон дер Лайен). Със своите 43 години Мишел е бебето в групата, но далеч не е в първа младост.

Кристалина Георгиева и Ги Верхофстад: Двамата не бяха сред водещите кандидати за ръководните постове в ЕС, а и загубата съвсем не е съкрушителна. Кристалина Георгиева ще запази водещата си позиция в Световната банка, а макар че политическата кариера на бившия белгийски евродепутат Ги Верхофстад под светлините на прожекторите най-сетне приключва, това ще му позволи да се посвети повече на доходоносните си начинания в бизнеса.

Балканите: Страните от Югоизточна Европа, които се надяват някой ден да се присъединят към ЕС, получиха двоен удар. След като лидерите не постигнаха съгласие за ръководните постове в края на среднощно заседание, Макрон заяви, че ще блокира всяко разширяване на съюза, докато не бъдат реформирани процедурите за вземане на решение. След това лидерите предоставиха външната политика на Борел, чиято страна не признава Косово. Това не е идеалната номинация за човек, който трябва да бъде честен посредник в конфликта на Косово със Сърбия.

Победител и губещ

Ангела Меркел: Не за първи път германският канцлер трудно се поддава на категоризиране. Първият и вторият й кандидат за председател на Комисията бяха отхвърлени от Европейския съвет и от Европейската народна партия, макар да се предполагаше, че тя има власт над тях. Бунтът на младата гвардия в ЕНП беше учудващо дързък и публичен. Тя също така си навлече критики от германските медии, че се е отказала от системата на шпитценкандидат и не може да гласува дори за Фон дер Лайен заради противопоставянето на коалиционните й партньори. В крайна сметка Меркел се оказа с близък съюзник от собствената си партия и правителство като номинация за председател на Комисията. Дали случайно или нарочно крайният резултат изглежда доста добър за германския канцлер. Това обаче не беше от най-добрите моменти за Кралицата на Европа.