ЕНП държи на Манфред Вебер за председател на ЕК, но има и други козове

Официално: Европейската народна партия (ЕНП) стои зад кандидатурата на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия (ЕК), въпреки опозицията на Еманюел Макрон и други лидери на страните от Европейския съюз (ЕС), пише politico.eu.

Германският „знаменосец“, обаче, не успя да получи необходимата подкрепа на срещата на върха в Брюксел миналата седмица и изглежда малко вероятно да се справи по-добре на следващата среща, на която ще се обсъждат кандидатите.

Вебер все още има някакъв шанс да обърне нещата - той призова колегите си от Европейския парламент (ЕП) да се обединят зад неговата кандидатура. Според него всичко друго би застрашило така наречената система Spitzenkandidat, според която председателството на Комисията трябва да отиде при един от водещите кандидати от изборите за ЕП, отбелязва изданието.

Длъжностните лица на ЕНП обаче се нуждаят от план Б, ако кандидатурата на Вебер се окаже, че не може да бъде спасена, а те искат да получат председателството на ЕК. Търси се някой, който може да спечели необходимата подкрепа както на Европейския съвет, така и на Европейския парламент.

Запитан дали има някакви алтернативни кандидати за ЕНП, ирландският премиер Лео Варадкар заяви пред в. Luxembourg Times: „Това е нещо, за което ще трябва да говорим през следващата седмица или след това".

Изданието обобщава 9-те възможни кандидата и кои са фактите, които могат да ги подкрепят или да навредят на шансовете им да получат поста.

Мишел Барние, преговарящият за Brexit

Барние е френски „ветеран“, два пъти е бил европейски комисар и има опит и познания на изпълнителната власт за ЕС. Като преговарящ за Brexit той беше човекът, обвързал 27-те държави членки на ЕС. Той е член на ЕНП, който има силни връзки както с лидерите на ЕС, така и с членовете на Европейския парламент от целия политически спектър.

През 2021 г. Барние ще навърши 70 години. Той не въплъщава промяната в поколенията, изисквана от някои лидери на ЕС, включително Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. И ако Париж спъва германския кандидат Вебер, то Берлин едва ли ще остави един французин да поеме поста.

Александер Стуб, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)

Стуб е на второ място в списъка на ЕНП за Spitzenkandidat. За разлика от Вебер, той е бил премиер (на Финландия), както и е заемал няколко министерски поста. Той се разглежда като умерен в рамките на ЕНП и може да спечели подкрепата на други партии в парламента.

Новото правителство на Финландия, обаче, вече обяви, че ще номинира Ютта Урпилайнен, социалдемократ, за свой следващ комисар. Премиерът Антти Ринне, също социалдемократ, ще трябва да се откаже от подкрепата си за Урпилайнен и да одобри Стуб, което е малко вероятно.

Полша, Унгария и евентуално други правителства от Източна Европа също биха гласували против Стъб в Съвета на ЕС, тъй като той изрази категорично подкрепата си за поддържането на върховенството на закона в страните членки - позиция, която Варшава и Будапеща разглеждат като неправомерна намеса в техните вътрешни работи.

Освен това, Стуб каза, че подкрепя Вебер и поддържа тази позиция дори при доста силни спекулации, че водещият кандидат на ЕНП няма да успее да спечели подкрепа.

Кристалина Георгиева, която оглавява Световната банка

Българката е високо уважавана в Брюксел, беше европейски комисар от 2010 г. до 2016 г. Тя ще получи подкрепата на всичките четири централноевропейски държави във Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), според старши дипломат на ЕС. Назначаването на Георгиева би угодило на тези, които настояват за балансирана по пол и географски разнообразна Комисия.

Тя, обаче, никога не е била избирана и не е заемала политически постове на национално ниво. Освен това, някои служители на ЕС не са впечатлени от това, че тя е напуснала Комисията през 2016 г., за да заеме длъжността главен изпълнителен директор на Световната банка, поради нарастващото разочарование от начина, по който функционира организацията.

„Би било странно да се назначи за председател на Комисията някой, който не е успял да се изправи срещу държавен служител", коментира един от членовете на Съвета на ЕС.

Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ)

Като бивш адвокат и три пъти министър в родната си Франция, Лагард има управленски опит и икономически познания, които биха се вписали добре в председателството на Комисията. Ако тя стане първата жена, заела председателския пост, това ще се противопостави на критиките и ще разтърси доминираните от мъже висши ешелони на ЕС. Макрон, наред с други, подчерта, че иска баланс между половете в най-добрите работни места в ЕС. Представители на блока казват, че Лагард отдавна е един от предпочитаните от Меркел избори.

Лагард не е чест посетител на Брюксел и няма близки отношения с членовете на Европейския парламент. Тя никога не е била избирана за политически пост. Тя е и по средата на втория си мандат в МВФ, който трябва да продължи до 2021 г.

По-рано този месец Лагард коментира пред френски журналисти, че е поласкана, че се споменава като потенциален наследник на Юнкер или председател на Европейския съвет, но че тя има мисия: „Повече от мисия, имам мандат. Ще изпълня мисията си и ще изпълня мандата си."

Лео Варадкар, премиер на Ирландия

Като лидер на Ирландия по време на процеса на Brexit Варадкар работи много тясно с Европейската комисия и колегите му от ЕС през последните месеци. Като член на ЕНП 40-годишният Варадкар принадлежи на умереното крило на партията и изглежда, че е постигнал добри отношения с либералните и леви колеги на Европейския съвет.

Варадкар би бил и първият хомосексуален политик лидер на голяма институция на ЕС и първият син на индийски имигрант, който заема водеща европейска длъжност.

Той, обаче, е лидер на страната си само от две години. На този етап е много малко вероятно той да приветства преместването си в Брюксел. Според ирландски политик, коментирал за изданието, е твърде рано Варадкар да преследва европейска позиция предвид, че в Ирландия предстоят избори догодина, а това би се възприело като бягство.

Петер Алтмайер, германският министър на икономиката

Алтмайер има опит в управлението (бил е министър на околната среда и е заемал ръководни постове в администрацията в миналото), говори много европейски езици и е работил за Комисията. Наскоро той работи в тясно сътрудничество с френския си колега Бруно льо Мер за съвместна френско-германска индустриална стратегия. Той е близък съюзник на Меркел, което може да помогне за изграждането на коалиция зад него в Европейския съвет и Парламента.

Алтмайер, обаче, е на 61 години, така че едва ли би представлявал промяна в поколенията. Като човек, който не е участвал преди това в председателството на Комисията и не е участвал в изборите за Европейски парламент, той може да срещне съпротивата на значителен брой евродепутати, които не го познават.

Андрей Пленкович, премиер на Хърватия

Бивш дипломат и бивш евродепутат, Пленкович се възприема като умерен в своята партия и една от ключовите фигури, които помогнаха на Хърватия по пътя й към членство в ЕС през 2013 г. Той се счита за любимец на ЕНП и близък до генералния секретар на Комисията Мартин Зелмайер.

Официално, обаче, той не се интересува от поста. „Работата ми е министър-председател на Хърватия", коментира той пред изданието миналия месец. Неговата страна не е член нито на еврозоната, нито на Шенгенското пространство. Давайки му най-високия пост в Брюксел, това вкара Комисията дълбоко в непознатия свят на балканската политика.

Колинда Грабар-Китарович, президент на Хърватия

Тя е най-младият президент на Хърватия и първата жена, избрана на този пост. Назначаването й за председател на Комисията ще спомогне за осигуряването на равнопоставеност между половете и географския баланс на най-добрите работни места в ЕС.

Бивш дипломат и бивш министър на външните работи и европейската интеграция, тя също изигра ключова роля в присъединяването на Хърватия към ЕС.

Грабар-Китарович, обаче, притежава някои слаби страни досущ като на Пленкович. Тя би се затруднила и да обедини широка коалиция в ЕП, която да я подкрепи.

Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС

На пръв поглед е малко вероятно Туск да смени Съвета на ЕС с Комисията, поне според някои дипломати. Като бивш министър-председател на Полша и сегашен председател на Съвета на ЕС е сигурно, че няма да има никакви въпроси относно това дали има опит в изпълнителната власт на високо равнище - ахилесовата пета на Вебер. Въпреки че е част от дясноцентристката ЕНП, Туск също показа, че може да получи подкрепата на социалистите и либералите. Седем либерални министър-председатели изрично го подкрепиха, когато той бе преназначен за втори мандат преди две години.

По време на скорошна пресконференция, обаче, Туск отговори с просто „не“ на въпрос дали името му е добавено към списъка на възможните председатели на Комисията Според дипломати Туск може да бъде посочен само в най-лошия сценарий – да сложи край на безизходицата, ако не се постигне съгласие за друго име.

Критиците на Туск, освен това, го обвиняват, че се меси прекалено много във вътрешната политика на Полша, за да възобнови политическата си кариера там, и смятат, че същото може да се случи, ако той ръководи Комисията.