Предложенията на политиците в Европейския съюз (ЕС) относно енергийния преход разглеждат транспортния сектор като сравнително малък фактор, докато в очите им енергийната промишленост остава синоним на енергията като цяло, смята Ерик Сийвърс, инвестиционен директор в Ethanol Europe в интервю пред Euractiv.
Според него това е изключително погрешно мнение. Енергийният сектор съставлява по-малко от половината от енергията, потребявана от ЕС.
Сийвърс смята, че правилата, които изискват държавите членки на блока да заздравят и променят целия енергиен сектор (което е заложено в Директивата за енергия от възобновяеми източници) не могат в никакъв случай да заобикалят транспортния сектор.
„В повечето общества, когато фактите се сблъскват с теориите, фактите печелят. Европа е различна. Наистина е страшно, че активистите в областта на климата в Европа продължават да се борят срещу биогоривата”, добавя Сийвърс.
По неговите думи отговорните държави членки следва да увеличат максимално дела на биогорива, тъй като традиционните биогорива от ЕС са “доказани, устойчиви и евтини”.
Това действие следва да допълва последователното насърчаване на големи печалби в областта на електрическата мобилност и напредналите биогорива.
Консенсусът на учените по въпросите за климата е, че това, което се случва между 2020 г. и 2030 г., ще бъде от решаващо значение дали може да има надежда за запазване на глобалното затопляне под 1.5 градуса по Целзий.
Съответно, всички политики на държавите членки на ЕС, които отлагат напредъка до края на десетилетието, са дълбоко антиклиматични, а политиките на всяка страна, която постига целите си до 2030 г., са предимно климатични, подчертава Сийвърс.
“Европа има неспокойна история, когато позволява на идеолозите да нахлуват в правителствата, и няма никаква разлика между идеологията в климатичното пространство и идеологията по друг обществен въпрос”, добавя още експертът.
Целта на политиката в областта на климата не е да се реши проблемът с високите цени на петрола, а да се намали потреблението на петрол. Петролът е масово успешен, точно защото е бил евтин през повечето време през последните 100 години, подчертава Сийвърс.
“Ако биогоривата бяха по-евтини от петрола, нямаше да се нуждаем от политика в областта на климата в транспортния сектор. С течение на времето периодите, в които биогоривата ще бъдат по-евтини от изкопаемите такива, ще стават все по-чести, особено в страни като Бразилия и САЩ, където политиките за биогорива са устойчиви, за разлика от Европа”, коментира още Сийвърс.
Според него именно поради тази причина рационалната отправна точка за транспортната политика не е да се намери по-евтин вариант на петрола, а да се приемат най-рентабилните алтернативи на петрола.
“Една добре разработена политика за 2030 г. ще доведе до минимални разходи за обществото и в случая с биогоривата може да компенсира по-високите разходи в транспортния сектор с по-големи ползи в промишления и селскостопанския сектор”, добавя експертът.
Правителствата също могат да спечелят, защото няма да има загуба за държавната хазна или големи инфраструктурни разходи. Всъщност днес в Европа ползите, които биогоривата носят за устойчивото развитие на селските райони, са равни на ценовата разлика с изкопаемите горива, което означава, че те наистина не струват на обществото нищо, допълва Сийвърс.